За да сме справедливи в особеността на това своеобразно описание, някои интерпретатори предполагат, че са искали да балсамират трупа. Те се опират на стоте литри смирна и алой, които Никодим доставил: „Дойде също и Никодим (който беше ходил при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.“ (Йоан 19:39)
Представете си това гигантско количество, то отговаря на около 33 кг! Ако става въпрос за алое и смирна в сухо или прахообразно състояние, тогава за него биха били нужни няколко чувала и Никодим очевидно трябва да е имал помощници. Още по-трудно би било пренасянето им, ако това са соли, разтворени във вино, винен оцет или олио. Теологът Паул Билербек смята, че е било подготвено балсамиране с разтворените в олио ароматични вещества.
Но в равинските текстове не се говори за балсамиране, а за помазване на умрелия. Прибавянето на благовония, още повече в такива количества, не се споменава никъде и никога не е принадлежало към еврейския обичай.143 Освен това балсамирането по описания начин би било безсмислено. Трябвало е да се извадят вътрешностите, защото газовете от разложението ще разкъсат тялото. Това действие се смята от евреите за дълбоко обидно и не се правело с донесените вещества. Затова тези текстове за много тълкуватели на Библията са объркани и безсмислени. Един от тях, тълкувателят Хенхен, само резюмира: „Авторът на този стих не познава нито еврейските погребални ритуали, нито пък начина на балсамиране.“144
Да спрем за миг. Вече видяхме, че Йоан съзнателно прави противоречие между погребението на Лазар и това на Иисус, и можем да приемем, че е избрал думите си след достатъчно размисъл, за да открие на онези, които четат между редовете, събития, които при повърхностно четене не се виждат. Разликата между епизода с Лазар и гробополагането на Иисус изяснява едно нещо на внимателния читател: имаме завършено погребение срещу непълно. Защо верните ученици устроили на любимия си Господ само полупогребение, толкова ли са бързали да го спуснат в близкия гроб?
С това своеобразно „погребение“ на Иисус интерпретаторите винаги са имали трудности. Често те се опитват да го избягнат с указанието, че погребението се различава от обикновеното, защото със залез слънце на Разпети петък наближава шабата, когато не се погребва никой. Следователно трябвало е да бързат. Затова погребението на Иисус трябва да се разбира като непълно и прибързано, което трябвало да угоди на традицията.
Първо възгледът, че в шабата не се извършват погребения, е неправилен. Равинските текстове не говорят еднозначно за това. От една страна, разрешено е пълно погребение в шабата, от друга, наредено е трупът да се затрупва с пясък, докато мине съботата, за да се извърши след това погребението.145 Освен това Йосиф Ариматейски и Никодим с намесата си са се обявили срещу обичаите. Едва ли може да се приеме, че те ще се грижат за спазването на еврейската традиция.
Макар че не е трябвало да демонстрират такова кратко, набързо проведено погребение, всичко говори, че макар и да се е работило с такава бързина, всичко е било много ефективно, подготвено предварително. Какво се е случило?
Да прочетем още веднъж критичното изречение, вземайки под внимание току-що описаното: „Тогава взеха тялото Иисусово и Го поставиха в ленени кърпи с благовонията, като по обичая си иудеите погребват.“ Благовонията, доколкото е известно, са смирна и алое. Смирната се използвала от египтяните при балсамирането, но не и при погребенията на евреи. Еврейският обичай предвиждал да се измие тялото на покойника и да се помаже, да се отрежат косите му, да се облече отново и да се покрие главата му с кърпа. Измиването на тялото било от такава важност, че можело да се извършва и през шабата.146 За всичко това няма и дума. Нито е извършено помазване, казва се, че в първия ден на седмицата жените дошли на гроба, за да помажат Иисус. Йосиф и Никодим били заети с действия, които са чужди на еврейския обичай. Йоан казва, че Иисус бил погребан, както е обичаят на евреите, и продължава да описва погребение, което очевидно противоречи на традицията!
143
Балсамирането на Иаков и Йосиф (Битие 50:2–3.26) представляват изключение, те отразяват египетските обичаи