Защо е направил това? Наистина ли не е познавал погребалните ритуали? Разбира се, че ги е познавал, защото в случая на Лазар описва такова погребение. Изглежда, за да разберем онова, което Йоан е искал да ни предаде с противоречивите формулировки. Какво се е случило в скалния гроб, ако не е било погребение?
Мистериозните благовония
Най-важното действие било доставянето на голямо количество подправки. Какво се е целело с необичайни билки?
Противно на мнението на някои автори, че споменатият от Йоан алой е от вида Aloe perryl147, използваният вид е бил Aloe vera, което заедно с много други видове алое расте в Югозападна Арабия и на остров Сокотра (наричано затова и Aloe soccotrina), недалеч от класическите търговски пътища от Средиземно море към Южна Арабия. Понеже е сочно растение, то можело да издържи на изсушаването по дългия път на керваните и морските пътища. Добре е известно, че между Югозападна Арабия и Палестина е имало оживена размяна на растения. Още през второто и третото хилядолетие преди новата ера алоето е използвано в народната медицина и като благовоние в Индия и Вавилон. В античността лепкавата течност е намирала приложение при лекуването на кожни рани и възпаления. Мазилото се добивало чрез изстъргване на тънките клетки на листата от по-здравите външни слоеве. Крайното жълтеникаво вещество, което капе от разкъсаните краища, се изпарява, докато остане восъкоподобната маса. Именно тя достигала до древните пазари на лечебни растения като богато на феноли, особено алоин148 вещество.
Второто благовоние, което Никодим донесъл, било смирна, каучукова смола от храсти от рода Commiphora, която принадлежи към семейство Burseracbae. Ароматът на смирната играел важна роля още в древноиндийските култове и култовете от Ориента. Свещеният елей на израелтяните също съдържал смирна като ароматно растение от „най-благороден сорт“ (Изход 30:23). Древноегипетските източници разказват, че смирната идвала от легендарната страна Пунт, която вероятно се намирала на днешния сомалийски бряг. Дезинфекциращото действие на смирната, която се използвала и като прекрасно средство за лечение на рани, било известно още на Хипократ. В средновековието смирната се смятала за важно средство срещу зарази и инфекции.
Двете вещества, смирната и алоето, били използвани преди всичко за лечение на големи рани, тъй като лесно се преработват в мазила и тинктури. Някои изследователи твърдят, че евреите често смесвали смирната със смола от цитроза.149 Сместа намирала широко приложение за пластири и превръзки на рани.150 Очевидно в подобни смеси трябва да виждаме специфичните за времето на Иисус средства за бързо и ефективно лечение на рани и за борба с опасността от инфекция.
Не може да съществува съмнение в това, че Никодим е доставил невероятно количество лечебни билки, чиято цел било лечението на раните по тялото на Иисус. Тези растения не биха били от полза за нищо друго.
Закодираният запис на Йоан очевидно трябвало да разкрие на внимателния читател огромно събитие, което трябвало да се скрие от очите на незнаещите — Иисус изобщо не е трябвало да бъде погребан, защото не е умрял на кръста!
На автора на Евангелието на Йоан, респективно на неговия информатор, който очевидно е бил посветен от Йосиф Ариматейски и Никодим и който е бил свидетел на „гроба“ на Иисус, се е паднала задачата, да направи така, че на всеки, който може да чете между редовете, да му стане ясно, какво всъщност се случило по време и непосредствено след разпятието.
Той ни позволява да научим, че е симулирано погребение по еврейския обичай, докато в действителност в закрилата на гроба под ръководството на Йосиф и Никодим са се опитвали „събудят живота“ у Иисус. Впрочем неговите приближени не са се опитвали да повторят чудесата му, а са извършвали медицинско лечение.
За смъртта на кръста
Събитията на гроба недалеч от мястото на екзекуцията се оказват опит на привържениците на есейската общност да лекуват с билки тежко ранения Иисус. Така използваният от Марко глагол енеилео изведнъж става ясен. Видяхме, че се използва във връзка с готвенето на увити в листа ястия. Очевидно лечението на Христос трябвало да протече по подобен начин. Изразът от Йоан едесан отониоис („вкараха го в кърпи“) трябва да се разбира в този смисъл, за да се филтрира истинското значение. Става дума не само за превързване в смисъла на увиване, а по-скоро за тежък, покриващ цялото тяло пластир. Лекарят Диоскорид от I в. пр.н.е. често използва глаголите део и енеилео, за да обозначи повиването в ленени кърпи.151
147
L. Boulos: Medicinal plants of North Africa. Algonac 1983, S. 128; J. A. Duke: Medicinal Plants of the Bible. New York 1983, S. 19; H. N. Moldenke/A. N. Moldenke: Plants of the Bible. New York 1952, S. 35. Сравни G. W. Reynolds: The Aloes of South Africa. Johannesburg 1950, S. 394 ff
148
D. Grindlay/T. Reynolds: The Aloe vera phenomenon: A review of the properties and moder uses of the leaf parenchyma gel. Journal of Ethnopharmacology, 16, 1986, S. 117–151
151
A. Feuillet: The identification and the disposition of the funery linens of Jesus’ burial according to the Fourth Gospel. SSI, 4, 1982, S. 18; Zaninotto: a. a. O., S. 160. Първи на това обърна внимание Blinzler: a. a. O. Матей и Лука описващият „плътността“ на опаковката глагол