Очевидно не е съществувало намерението да се погребва Иисус. Той по-скоро е трябвало да бъде заведен в безопасно място, за да може да бъде лекуван на спокойствие, а по-добро място от гроба нямало. Разбира се, ние не четем за толкова важното за евреите измиване на мъртвеца. Йосиф не умил Иисус, защото не е бил мъртъв. Медицински казано, умиването е противопоказно. Едно измиване би разранило отново съсирените рани. За да избегнат това, Йосиф и Никодим наложили много внимателно билковите разтвори по цялото тяло.
Тук трябва да поставим въпроса, дали човек изобщо може преживее разпъването на кръст.
Тази екзекуция била за римляните най-обидната и жестока. На това наказание се осъждали римските граждани от най-ниските слоеве, и то само в изключителни случаи. В окупираните от римляните земи разпъването на кръст били обичайно средство за сплашване и за държане в покорство на бунтуващите се народи. Палестина от древни времена е националистическо огнище на безредици. Още от времето на макавейците от 167 г. пр.н.е. до Бар Кохба през 134 г. пр.н.е. могат да се изброят 167 заговора, войни и въстания срещу чуждото иго — най-напред на гърците, а после и на римляните. 61 от тези въстания тръгвали от Галилея, родината на Иисус. Не е чудно, че разпъванията на кръст тогава са били почти ежедневие.
За евреите разпъването на кръст е чуждо. По техния закон екзекуцията се извършвала с камъни, обезглавяване и удушаване. По Мойсеевите закони обаче било възможно екзекутираният престъпник да бъде обесен „на дърво“: „защото проклет е пред Бога (всеки) обесен (на дърво).“ (Второзаконие 21:23) Затова разпънатият не трябвало в никакъв случай да позори шабата, който започвал още вечерта на предния ден.
Римляните се опитвали да не накърняват религиозните чувства на евреите излишно, за да не предизвикат нови вълнения. Ако е била обявена римската смъртна присъда „ibis in crucem“ („ще бъдеш разпнат на кръста“), много се внимавало екезекуцията да бъде изпълнена преди шабата. За разпъването на Иисус било много важно да се бърза, защото трябвало да бъде извършено в петък. До вечерта трябвало да бъде завършено. Не било толкова просто, защото особеното на разпъването на кръст било продължително и мъчително изтезание. То било провеждано по такъв начин, че агонията на осъдения да се влачи с дни, докато издъхне.
Формата на кръста и приковаването на жертвата имали много разновидности. Ако тежестта на тялото се окачи само на ставите на китката, смъртта настъпвала в течение на 5–7 часа поради постепенното задушаване, а не от загубата на кръв. Дишането в тази екстремна поза е толкова затруднено, че тялото не може да се подхранва с достатъчно кислород. Даже след сравнително кратко време настъпва загуба на съзнание и падналата глава редуцира още повече вдишвания обем.152 За да се попречи на такава „бърза“ смърт, на отвесния кол на кръста на височината на краката поставяли малка напречна греда, така наречената superdaneum, на която екзекутираният можел да се подпре, докато има сили. Не трябва да си представяме напречното дърво като коса дъска, както се изобразява по византийските икони. Супеданеумът била малка хоризонтална гредичка, на която осъденият можел да стои. Ненапразно най-старите рисунки показват стоящи екзекутирани.
Разпъването ставало най-често чрез привързване с кожени ремъци или чрез заковаване на ръцете и краката. По този начин разпънатият можел да удължи смъртта си чрез усилие, като се опира на фиксировката (ремъците или пироните) и изправя тялото си нагоре. Понякога под седалището се поставяло столче (sedile), което намалявало болките и не удължавало изтезанието. Дворцовият философ на Нерон Сенека писал в едно писмо: „Така животът на осъдените изтича капка по капка.“
Евангелията разказват, че Иисус бил прикован към кръста около шестия час (12 часа на обяд) и към деветия час (15 часа) умрял. След залез слънце мнимият мъртвец бил свален от кръста. Тази изненадващо бърза смърт учудила дори Пилат, защото запитал стотника дали е истина (Марко 15:44). Защо се учудил и до днес не е изяснено. Много анализи, преди всичко на лекари, се опитват да обяснят феномена на бързата смърт на Христос. Най-често като довод се използват многобройните рани, които толкова го отслабили, че не можал дълго време да се бори с мъченията. Такива обяснения обаче са много слаби.
152
Н. Modder: Die Todesursache bei der Kreuzigung. In: Stimmen der Zeit. 144,1948, S. 50–59; F. T. Zugibe: Death by crucifixion. Canadian Society of Forensis Sciences Journal, 17, 1984