Първо, Иисус за разлика от строгата група на монасите есеи не бил аскет153, а сравнително едър, силен (според плащеницата висок 1,80 и тежък 79 кг) и здрав мъж в разцвета на годините. След нощта на мъченията се държи спокойно и очевидно е запазил духовните си сили, т.е. в никакъв случай не бил изтощен. За част от отсечката с дължина 550–650 м от препараториума на Пилат до мястото на екзекуцията Христос бил заменен от Симон Киренейски в носенето на напречното дърво на кръста (patibilum). Много интерпретатори вземат това за доказателство, че Иисус, много изтощен, не бил в състояние да носи кръста. Това също трябва да се постави под въпрос. Иисус, както показват ударите с бича, не е бил третиран по различен начин от другите осъдени. Всеки, който бил осъден на смърт чрез разпъване, трябвало да понесе подобно малтретиране. Според еврейския закон трябвало да бъдат нанесени 39 удара с камшик. Една трета от тях трябвало да бъдат по гърдите, респ. предната част на тялото, останалата част — по гърба. Свещеникът изпълнявал наказанието в синагогата с камшик от три жила от телешка кожа. В евангелието на Петър пише, че когато Иисус бил сложен на кръста: „Той мълчеше, като че ли не изпитваше болка.“ Може да се приеме, че Иисус по време на обучението си е трениран, подобно на индийските йоги, да контролира болката. Подобни упражнения са известни в почти във всички секти по целия Изток, изследвани са научно и са добре документирани.
В повечето от случаите осъденият бил фиксиран към патибулума, който трябвало да носи до лобното си място. Теглото на гредата се колебаело между 18 и 30 кг. Следователно човек трябвало да има значителни сили, за да може да пренесе тази тежест. От евангелските текстове става ясно, че Иисус бил прикован към кръста чак на Голгота. Той бил положен гол на земята, където приковали с пирони китките му към патибулума. След това го издигнали заедно с напречната греда върху изправения кол (стипес) на кръста.
Не е ли странно, че борбата със смъртта на другите разпънати била много по-продължителна, отколкото при Иисус, още повече ако вземем предвид тренираната му и силна конструкция? В автобиографията на Йосиф Флавий, от чиито съчинения познаваме обичаите и събитията в еврейската общност по времето на Иисус, има едно място, където говори за един разпънат на кръст, които оживял след свалянето:
„Бях изпратен от император Тит заедно с Цереалий и хиляда конници в един град на име Текоя, за да разбера дали на това място може да се изгради лагер. Когато се върнах, видях много разпънати пленници и сред тях разпознах трима от моите по-ранни спътници. Много се натъжих и със сълзи на очи отидох при Тит и му разказах за тях. Той веднага нареди да ги снемат и да ги лекуват по най-добрия начин, за да оздравеят отново. Двама от тях обаче умряха в ръцете на лекаря, докато третият оздравя.“154
Не може да се разбере, защо Иисус е трябвало да бъде толкова различен, при това умира с вик на уста — напълно необясним и загадъчен за всички лекар начин. При по-точен анализ това обаче се оказва важно сведение, че Иисус е свален от кръста в безсъзнание.
По какъв начин са умрели другите двама разпънати, е описано пределно ясно: „И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата Върху кръста в събота (защото оная събота беше Велик ден) помолиха Пилата, да пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха Войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.“ (Йоан 19:31–32)
Двамата разпнати с Иисус разбойници, които също са били малтретирани като него, все още били живи. Краката им били счупени, за да не могат да се изправят и в течение на няколко часа да умрат в ужасни мъки.
„А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите.“ (Йоан 19:33) Това е много загадъчно и необяснимо поведение на римските войници. Защо не са пречупили краката и на Иисус, за да са сигурни в смъртта му? Какво е минало в главите им, за да направят изключение за него? Без съмнение е, че са имали, и то с право, съмнения за смъртта му и са гледали с недоверие на изпадането му в безсъзнание. В противен случай не биха си спестили удара с копието. Не се ли очаква, че жестоките войници биха пречупили краката на всички разпнати, за да са сигурни в смъртта им? Знаем, че Иисус бил малтретиран особено унизително с удари по лицето, подигравки и с трънена корона. Защо е тази промяна в отношението?
Евангелията не дават еднозначен отговор. Единство царува само в това, че Иисус умрял със силен вик около деветия час, докато разпнатите с него очевидно продължавали да живеят в мъки. Според Йоан (19:33–35) един от войниците нанесъл удар с копието в гръдния му кош, при което веднага изтекли вода и кръв. Лука и Матей даже не споменават този случай. Марко (15:44–45) обаче ни навежда на интересна следа. Пилат, учуден, че Иисус вече е мъртъв, вика стотника, който го уверил в смъртта, след което предал тялото му. Стотникът, който очевидно бил убеден в смъртта на Христос, е същият, който Го признал по време на екзекуцията като истинския Син Божий (Марко 15:39, Матей 27:54, Лука 23:47). Кой е бил този стотник?
153
„Дойде Син Човеческий, който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец…“ (Матей 11:19).