В апокрифните книги за Пилат той е наречен Лонгиний. В едно предание на Григорий Нисайски Лонгиний станал по-късно епископ на Кападокия, където бил роден. Това „духовно преображение“ е близко до предположението, че още преди разпъването имал връзки с Иисус и приближените му, т.е. бил е техен таен привърженик. От тази гледна точка много от проблемите около разпъването стават ясни. Йосиф Ариматейски, Никодим и стотникът Лонгиний принадлежали към тайните привърженици на Иисус. Тъй като заемали високи постове, знаели достатъчно рано до какво ще доведе революционната поява на Христос. Като член на Синедриона Йосиф се ползувал с голямо уважение, а Никодим, който тайно през нощта бил посветен от Иисус (Йоан 3:1–2), бил член на еврейския съвет. От своите позиции Йосиф и Никодим знаели за мястото и времето на екзекуцията и така могли да планират спасяването на учителя си. За предимството в информацията на Никодим научаваме като ехо в една много ценена в средновековието легенда. В нея се разказва, че Никодим предупредил писмено Иисус чрез Мария-Магдалена да се пази от заговора на евреите (Йоан 11:53).155
Йосиф и Никодим знаели, че разпъването на кръст е неизбежно. Ако обаче успеели да свалят Иисус достатъчно рано от кръста и всичко бъде добре планирано, биха могли да му спасят живота. От решаваща важност било учениците да не играят никаква роля. Те се скрили от страх от преследване. Срещу уважаваните членове на съвета Йосиф и Никодим и римския стотник никой не можел да направи нищо. Така за кратко се появила възможността да се извърши до благополучен край главоломното мероприятие.
Раната в хълбока и чудната напитка
Да се върнем към удара с копието. При точен анализ става ясно, че избраното в гръцкия текст обозначение на удара нисеин означава само лека драскотина или боцване, а не дълбоко разкъсване на кожата. Във Вулгата (общнопризнатият превод на Библията) срещаме неправилния превод aperire (отварям). Затова изобщо не става дума. Процесът трябвало да бъде „служебно удостоверение“ за смъртта — ако тялото не покаже никаква реакция на лекото убождане, можело да се смята, че човекът е мъртъв. Вероятно процедурата е извършена лично от римския стотник. Този удар в никакъв случай не е причинил смъртта, защото Иисус вече бил смятан за умрял и затова му спестили чупенето на пищялите. Всъщност обученият войник едва ли би ударил отстрани, по-скоро би ударил фронтално, към сърцето, ако иска да убие противника. По онова време римските войници употребявали тъй нареченото копие хаста или пилум с тясно, тънко, дълго 25–40 см острие. Подобно острие било подходящо, да се надраска кожата малко, за да се види, дали разпнатият все още показва реакция.
С изтичането на водата и кръвта тълкувателите имат трудности. Едните го разглеждат като чудо, тъй като в мъртвеца кръвообращението е спряло, за други е символ на елементите вода и кръв. Опитвани са и естественонаучни обяснения, като водата е разглеждана като кръвен серум, който се образува при разлагането на кръвта. Подобно разложение започва обаче най-рано шест часа след настъпването на смъртта!
Не можем с лека ръка да сложим настрана този пасаж от Евангелието на Йоан, защото трябва да изхождаме от това, че очевидците на който се позовава евангелистът, придава голямо значение на изтичането на вода и кръв. Изречението гласи: „И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.“ (Йоан 19:35) Това е важно и пасва точно на картината, която нахвърлихме от разказа на Йоан: описание на две плоскости — за повърхностно четене и под нея фина, съдържаща сведения за онези, които могат да четат между редовете. Силно подчертаваното свидетелство за вода и кръв, които излезли от Христос, трябва да покаже, че още е бил жив.
Дори и да са били необходими много векове, за да се открие кръвообращението, по времето на Иисус било известно, че труповете не кървят и по раните на умрелия не се виждал кръвен серум. Още Оригений, който смятал, че Иисус е мъртъв, щом от него изтичали вода и кръв, говори, че труповете не кървят.
155
Petrus de Natabilus: Catalogue sanctorum. Lyon 1508. Петър се позовава на Йоан от Дамаск