Наркотичното действие на опиума е толкова силно, че води до загуба на съзнание, в която личността е напълно безчувствена. Основното вещество на опиума е морфинът, който има седативно, наркотично и депресиращо дишането въздействие. Алкалоидът папаверин има интензивно спазматично въздействие. Във взаимодействие с различни други съставки и при смесване на допълните вещества разтворите на опиума могат да се използват за различни цели. Ефектът от този наркотик бил идеален за Йосиф и приятелите му — Иисус получава не само най-доброто болкоуспокояващо средство, но то било така дозирано, че той скоро загубил съзнание и висял като „умрял“ на кръста. Опиумът силно намалява сърдечния пулс, намалява извънредно дишането и тялото остава напълно неподвижно, което създава впечатление за внезапно настъпила смърт. Приложен в правилни дози, това есеите много добре знаели, опиумът не само не представлява опасност за сърцето, но даже и го подсилва.
Оцетната напитка може да съдържа и активни вещества на свещената сома на индийците и персите. В персийския култ към Митра има подобна жертва хаома, за която професор Зайдел пише: „Образът на жертвата хаома във всеки случай е идентична с тези на персийските жертви на смъртта. Подават се малки хлебчета с кръгла форма и с тях напитката хаома. Хаома е изстискай сок на растението сома (Asclepias acida), с който ведическите арийци напръсквали жертвения огън. Той се смятал за символ на божествения живот, като божествена напитка и питие на безсмъртието.“161
Адептът след изпиване на сомата можел дни наред да прекара в състояние, подобно на смъртта, от което излизал след три-четири дни в много по-просветлено състояние, отколкото е бил преди това. В такава замечтаност за екстатика говорело „висшето съзнание“ и той бил в състояние да получава визии. Освен Asclepias acida при съставянето на сомата роля може би играл и хашишът (Canabis indica), което се документира от напитката на Заратустра. В гробовете на първите християни в катакомбите на Рим се виждат изображения на индийското растение Asclepias acida с продълговати плодове, което не се среща никъде в Европа.
Европейската форма на Asclepias acida е Vincetoxicum hirundinaria (лястовича билка), като Vincetoxicum означава „победи отровата“, т.е. противоотрова. Гръцкият лекар и фармаколог Диоскурид (I в. пр.н.е.) нарича растението в книгата си „Materia medica“ „изтребител на кучета“ и пише, че, смесени с месо, листата могат убият даже кучета, вълци и лисици (Mat. med. 4,80). От друга страна отровата може да е контрасредство срещу ухапване на отровни животни (Mat. med. 3,92). От книга за растенията от 1563 г. (Матиоли стр. 337) научаваме следното: „Това е прекрасен корен срещу всяка отрова независимо от веществото и свойствата му, ето защо хората го наричат на латински Vincetoxicum, което ще рече победител на всяка отрова. Затова се използва срещу чумата и се пие с вино, след което човек силно се поти.“ Обилното потене и сухата уста („Жеден съм“, Йоан 19:28) са типични признаци на отравянията.
В Швейцария наричат лястовичата билка „върховната билка“, в Австрия — „еврейска билка“ или „бяла кръстова билка“. В тези имена все още звучи прастарият спомен за чудното значение на това растение.
Вълшебните напитки, които могат да поставят човек в състояние на мнима смърт, не са рядкост и често са описвани в литературата. Най-известният пример е случаят с Ромео и Жулиета. Мнимата смърт е състояние, подобно на дълбокия сън с неразличими признаци на живот като дишане, пулс и биене на сърцето.
Ако Иисус наистина, както приемат всички медицински експертизи, се задушил на кръста, споменаваният от всички синоптични евангелия силен вик преди смъртта му о невъзможен. Задушаващият се едва ли може да издаде някакъв шум между устните си. Но Иисус изкрещява. В Йоан четем: „А когато Иисус вкуси от оцета рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.“ (Йоан 19:30) Думите казва едва след като е пил и почувствувал наркотизиращото действие на напитката. Успял е да ги каже, защото изобщо не е бил близко до смъртта, а до дълбоко, принудено безсъзнание.
Следите по плащеницата
Да сравним тези следи от евангелията с отпечатъка на тялото върху Туринската плащеница. Върху платното има петна от кръв. Ако в плащеницата е бил положен мъртвец, то гробополагането не може да се извърши по еврейския закон, защото трупът преди това трябва да е бил измит с топла вода.