В очи се набива странното положение на тялото. Йозеф Блинцлер вади следния аргумент срещу автентичността на Туринската плащеница: „Трудно е да се разбере, че учениците при погребването на Спасителя са сложили ръцете в толкова неудобно и непрактично положение, както се вижда от Туринската плащеница.“162 Абстрахирайки се от това, че никъде не се споменава за присъствието в гроба на учениците, положението отговаря точно на положението на скелетите, изровени от гробището на монашеското селище Кумран край Мъртво море: „Положението на мъртъвците в гробовете е предимно еднообразно. По правило се наблюдава полагане по гръб. При това главата е на юг, ръцете са кръстосани над областта на хълбока или лежат отстрани на тялото.“163 Иисус висял три часа мъртъв на кръста. Според най-новите медицински изследвания 30 минути след смъртта настъпват първите признаци на вкочаняване на мускулатурата (Rigor mortis), което завършва в зависимост от температурата на околната среда от три до шест часа, като по-високата температура ускорява процеса. В основата на постморталната вкочаненост са сложни биохимични процеси, главната причина от които е намаляването на нивото на АТР (аденозинтрифофат) след приключване на сърдечната дейност. Цялата скелетна мускулатура се втвърдява в положението, което мъртвецът е заемал, след което промяна на това положение е възможно едва след 4–7 дни, когато послесмъртната вкочаненост се разсее.
След като Иисус загубил съзнание, висейки на кръста, тялото му се свлякло (опиращо се на пироните), след което краката застанали под голям ъгъл в коленете, тъй като цялата тежест се оказала в основата на китките. Главата паднала напред, брадичката — върху гърдите. В това положение, ако тялото е висяло три или четири часа, то би трябвало да бъде вкочанено. Ако разгледаме по-внимателно отпечатъка върху плащеницата от долната страна, веднага се вижда, че тялото е лежало напълно върху проснатата кърпа. Същото важи и за положението на ръцете, които също трябва да показват тенденция да се връщат в положението, в което са били на кръста.
Срещу това някои синдолози вмятат, че ръцете вероятно са били завързани за китките. Бинтът обаче би скрил кървенето от китките, което се вижда ясно от плащеницата. Монсиньор Джулио Рици, член на Римския съвет за синдология, решава проблема по свой начин, като обяснява, че надгробната плащеница била тясно увита и завързана с превръзка около вдървеното и извито тяло. Това обяснение обаче е напълно нелогично. Рисунката показва, че плащеницата е простряна отгоре и отдолу на тялото, тъй като в противен случай биха се получили силно изкривени по ширина изображения.
Само фактът на липсващата вкочаненост е доказателство за това, че Иисус не може да е мъртъв, когато е снет от кръста. Още по-голяма доказателствена сила имат някои следи от кръв, които се виждат върху платното.
Различават се ясно два различни вида кръвотечение — веднъж засъхнала кръв, която изтекла, когато Иисус е приковаван към кръста, и друга, свежа кръв, излязла от тялото, когато е лежал хоризонтално върху плащеницата!
Да разгледаме най-напред кръвотеченията по главата. Острите като игла тръни от венеца, поставен върху главата на Иисус, за да го подиграят, оставят върху тънката кожа на главата малки, но дълбоки убождания. Докато „трънената корона“ била върху главата, малките ранички с диаметър 1–2 мм зараснали сравнително добре. Малкото кръв, която изтекла покрай трънчетата, засъхвала бързо по косите, както се наблюдава при малките ранички. Изображението върху плащеницата обаче показва в областта на темето ясни многобройни силни съсиреци във всички посоки. Тази кръв без съмнение засъхвала първо върху плата, след като са отстранени тръните, т.е. малко преди тялото да бъде поставено върху плащеницата. В тънката кожа на главата се намират много фини кръвоносни съдове, които се подхранват от кръвообращението. При липса на сърдечна дейност кръвта се оттегля от капирлярните съдове под повърхността на кожата. Капилярите се изпразват от кръв, цветът на кожата става „мъртвешки“, кръвта в никакъв случай не може да излезе от тези рани, защото веднага започва интравеналното съсирване.
Ако се разгледа портретът на Иисус от предната страна на плащеницата, веднага се набива в очи една следа от кръв по челото, която има формата на обърната тройка. Тази своеобразна форма може да възникне само тогава, когато главата се намира в леко повдигнато положение. Под главата на лежащия е поставена малка възглавница, бавно течащата кръв се спускала до първата бръчка, разделила се, спуснала се до втората бръчка. Тази рана, предизвикана от трънения венец, се намира обаче на най-високото място на тялото. Дори и при определени условия трупът да може да кърви, в никакъв случай не е мислимо за високо разположеното чело. Кръвотечение е възможно само при наличие на сърдечна дейност!