По скръстените ръце, които се намират също толкова високо, колкото и челото, може да се види най-добре, че освен засъхналата кръв върху кърпата има и свежа. В основата на дланта се разпознават ясно три различни пътечки кръв, които преминават в различни посоки. Прости измервания на ъгъла дават ясно заключение за вида на възникване на пътечките кръв. Лявата ръка е над дясната и скрива раните от пироните, ето защо изчисленията се отнасят само до видимата рана на лявата ръка. Част от кръвта изтекла при приковаването към кръста в браздата между опънатите мускули на долната част на ръката и капела отвесно надолу, следвайки силата на тежестта. Тези малки, отвесни съсиреци са почти паралелни. Така може да се изчисли ъгълът, под който са се намирали ръцете на кръста — около 20°, а също така и разстоянието между изправеното и свлеченото положение на тялото. Наистина напълно неразбираем обаче е странният факт, че една трета следа от кръв не е спомената от нито един признат синдолог.
Макар че тази „трета следа“ е ясна, за нея се мълчи! Защо става така, може лесно да се обясни: траектория номер 3 доказва с формата и посоката си, че това кървене може да възникне едва когато пироните са отстранени от раната. Така тази рана започнала отново да кърви, като кръвта започнала да тече широко върху плоско лежащата длан. Освен това ясно се вижда, че краищата на „траектория № З“ са очертани много по-слабо, отколкото тези от „номер 3“. От това може да се заключи, че пътеки 1 и 2 вече са били засъхнали и алоето ги „подмокрило“ отново, докато свежата кръв от номер 3 показва краища с кръвен серум. Подобни краища възникват само при действие на фибрин в свежата кръв. Предварително засъхналата кръв не показва серумни краища, а се отличава с ясни контури. Течащата от трупа кръв обаче не съдържа активен фибрин. Тази възможност се изключва още отначало, тъй като ръката лежи над тялото и в това положение може да кърви само при наличие на функциониращо кръвообращение.
Дясната ръка на плащеницата изглежда малко по-дълга от лявата. Подобни дребни изкривявания анфас показват, че платът не е лежал като дъска върху тялото, а че е бил леко подгънат. Така станала видна дългата 4,5 сантиметра рана в хълбока. Анфас директно до една кръпка на изгорелите места се разпознават ясно очертани кръвосъсиреци. Те произхождат от страничния срез и са текли още на кръста.
Върху изображението на гърба на височината на раната се намира очебийна следа от кръв, която се простира напречно на гърба и изглежда напълно различно от кръвта от предната страна. Ясно се различават линии кръв и серумни места — сигурно доказателство за това, че кръвта е изтекла едва тогава, когато тялото е лежало върху плащеницата. Значителното количество кръв е изтекла върху кърпата, когато тялото вече е било хоризонтално, в противен случай би трябвало посоката на кръвта да е към корема. Без съмнение следата е от раната в хълбока. Когато Иисус лежал в лечебната плащеница, раната в хълбока започнала отново да кърви. Наистина тази следа не тече в посока на хълбока, а съгласно гравитацията странично под дясната ръка, разделя се от повърхностното напрежение напречно на гърба и се събира след това в кухината между гърба и седалището.
Да изслушаме експертите. Учените от East Midland Forensic Laboratory смятат за много невероятно ударът в областта на хълбока да улучи сърцето. Дори пробождането не е опасно за живота. Копието в този случай би пробило диафрагмата, при което биха изтекли „вода и кръв“, водниста течност, която при изтезанията се събира между белия дроб и торакса.164
По проблема за раната в хълбока на съдебния лекар д-р В. Бонте, ръководител на Института по съдебна медицина в университета в Дюселдорф, беше зададен въпросът, дали при лежащо по гръб тяло може да изтече кръв от отвор на рана между петото и шестото ребро на около 10 см вдясно от средата без механично налягане отвън. Рана е била нанесена в изправено положение, по-късно лицето е било поставено по гръб. За да се запази непредубеденост, на експерта не беше съобщено, за какъв „криминален случай“ става дума. Отговорът на съдебния медик е богат на заключения: