1. По трупа спонтанно кръв може да изтече само тогава, когато:
а) отворът на раната е в областта на тъй наречената хипостаза, т.е. в областта на смъртните петна, или
б) отворът на раната води към изпълнена с кръв кухина, кръвта е все още (или поне отчасти) течна или горното огледало има по-високо разстояние от земята отколкото отворът на раната.
2. Според вашето описание отворът на раната се намира в дясната половина на предната стена на гръдния кош на около десет сантиметра от средната линия. При легнало положение на трупа това отговаря много точно на най-високото положение натрупа. Следователно не са изпълнени двете условия:
а) отворът на раната не лежи в областта на хипостазата,
б) нито пък от този отвор може да изтече кръв от дясната половина на гръдната кухина, тъй като би трябвало да се изкачи нагоре срещу налягането на течността. Същото важи задруги подобни източници на кървене (бял дроб, белодробни съдове, сърдечна кухина).
3. Спонтанно постомортално изтичане на кръв от подобно разположен отвор на рана следователно е немислимо.
4. Изтичане на кръв в описания от вас обем, включително посоката, е възможно при представата, че въпросното лице по това време все още е било живо. В съдебномедицинската практика не е рядкост при лежаща по гръб все още жива жертва кръвта да изтича от рана с точно описаната тук локализация и в описаната от вас посока. Това важи особено тогава когато са отворени по-големи артериални съдове и когато даже кръвното налягане е достигнало необходимата vis a tegro (изтласкваща сила) за издигането на кръвната колона срещу хидростатичното налягане.165
Този отговор на експерт, който не знае по каква деликатна тема — е изготвил експертиза, е забележителен. То показва, че непреднамереният анализ на фактите води до съвсем други резултати, отколкото искат да вярват онези, които въз основа на „надгробната плащеница“ искат да докажат смъртта на Иисус. Когато на съдебния лекар беше обяснен истинският предмет на експертизата и му бяха съобщени други аргументи от колегите, той уточни: „Не искам да повтарям предишната си аргументация. По мое мнение всичко говори за това, че кръвообращението не е било стихнало напълно. Разбира се, съгласен съм с господин професор Болоне, че в рамките на транспорта на трупа може се получи почти пасивно изтичане на кръв от прободна рана в гърдите. Във връзка с това може да се постави въпросът дали плащеницата е била увита около трупа още в началото на пренасянето. Смятам, че в този случай не възникнало тъй нареченото статично изображение, което без изключение позволява директно топографско подреждане към лежащо тяло. По-скоро бих очаквал многобройни следи от размазване, чиято локализация е разпределена случайно и нерегулярно. Виждащото се изображение говори повече за това, че лицето е било увито в кърпата едва след гробополагането, и то най-вероятно тялото най-напред е увито с плащеницата и след това тя е била поставена с другата си половина върху него. Не мога да си представя, че при това положение може да се стигне до пасивно изтичане на по-големи количества кръв.“
Силните кръвоизливи могат да се видят и при раните от пироните по краката_._ На изображението в гръб може да се види как е текла кръвта от раната надолу към петите, събирала се там и трябвало да изтече надясно, тъй като постоянно идвала прясна кръв.
Дългата 17 см следа от кръв е непрекъсната, тъй като кръвта капела в една гънка и след това текла надясно. Краят на това кърваво петно се намира в другия край на плата. На това място единият край на чаршафа лежал върху другия, като по този начин следата от свежата кръв се пренесла върху двете страни. Кръвта не може да тече от няколкочасов труп. При намалено дишане сърдечната и кръвоносната дейност не работят. Позитивно изглеждащите изображения на съсиреците са друго потвърждение за това, че тази кръв достигнала до плащеницата едва след гробополагането. Тъй като тъканта била напоена със смолистото алое, на онези места, които са били най-близко до тялото, кръвта не успяла да се просмуче в плата, а се разпръснала по повърхността.
Установяването на клиничната смърт не е просто за лекарите. Дълбокото безсъзнание, което може да бъде предизвикано от определени наркотици, лесно може да доведе до грешни диагнози. Един по-старт метод за установяване на смъртта е малък срез в петите или артерията. Ако изтича артериална кръв, кръвообращението все още функционирало. Труповете не кървят!
В случая на Иисус има всичко 28 рани, които са кървели и след снемането от кръста. С това е ясно, че Иисус при никакви обстоятелства не би могъл да бъде мъртъв, когато тялото му било положено в гроба.