Ако при тази реконструкция, имайки предвид откъса от Евангелието на Йоан, който описва събитията при откриването на празния гроб (Йоан 20:1–18), прочетем още веднъж текста, смисълът му се открива от само себе си:
Най-напред Мария-Магдалена изтичала при Петър Симон и любимия ученик Йоан и възбудено им разказала, че Иисус е изнесен от гроба. Тя не казва, че трупът е откраднат. Твърдението й за това, как Иисус е изчезнал от гроба, е неутрално. Ние не разбираме защо Мария-Магдалена тръгнала към гроба рано сутринта, още по тъмно. Не става дума за това, че искала да помаже тялото, както смятали в синоптичните евангелия. На Петър и Йоан тя казва просто: „Дигнали са Господа от гроба…“ Създава се впечатлението, като че ли събеседниците й знаят кого има предвид.
От тези изречения можем да спекулираме. През нощта, след като лечебният компрес бил готов, Йосиф и Никодим издирили някои от привържениците на Иисус. Те се обърнали към Мария-Магдалена, Симон Петър и Йоан, които били смятани за първи спътници. Обяснили на тримата, че се опитват с помощта на приятелите есеи да спасят живота на Иисус и че той скоро ще бъде изведен от несигурното убежище пред погледа на йерусалимското свещеничество. Повече нищо не казали, за да не създадат заплаха за плана си. Възможно било един или друг ученик да бъде хванат и при изтезанията да издаде начинанието.
Мария-Магдалена, объркана и смутена от това, което трябвало да чуе, не се сдържала и се отправила към гроба, за да се убеди в разказа на Йосиф. Намерила камъка отвален от входа, изтичала при двамата и казала, че вече е време. Както Йосиф бил предрекъл, „те“, неговите помощници, взели Иисус от гроба. Тя побързала да добави: „… и не знаем, де са го турили.“ Ако е говорела за кражба на трупа, то думите й биха били безсмислени. При кражба не може да се знае къде е скрита плячката. Очевидно е имала предвид есеите, които колкото е възможно по-късно, но все пак под прикритието на нощта са измъкнали Иисус.
Извън себе си от уплаха, двамата ученици се втурнали. Първи входа достигнал Йоан и предпазливо погледнал във вътрешността, Петър обаче влязъл смело в гробната камера, където му направили впечатление обърканият куп превръзки и отделно от тях внимателно сгънатата плащеница, за която разказал Йосиф. Едва сега Йоан се престрашил да влезе в гробницата и „видя и повярва“.
Това интересно място се разглежда като изходен пункт за вярата във възкресението, като виждането и вярата, която играе важна роля в Иоановата теология, са степенувани като относително визуално възприемана реалност на възкресението на Иисус. Става дума за това, че само любимият ученик вижда и повярва, докато за Петър се казва, че само е видял. Следващият стих дава решението: „защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.“
Може да се аргументира, че по времето, когато е било съчинявано Евангелието на Йоана, вярата във възкресението, формулирана от ап. Павел в глава 15 на първото писмо до коринтяни, е била общоприета сред християните. Така е разбираемо, че авторът на евангелието теологически правилно подрежда събитията, които са му известни от свидетеля. По-късно прощава на Петър, че не повярвал на видяното, защото не му било известно Писанието, в което се говори за възкресението. Но да си спомним, че при Йоан винаги се предполагат два начина на четене, като същинският не говори за смърт и възкресение, а за спасението на Иисус. Да разгледаме накратко споменатото, неизвестно за учениците място.
Еднозначно не може да се тълкува. Повечето тълкуватели са единни, че съгласно Деяния на светите апостоли 2:25–28 се има предвид само Псалом 15:8–11, където се казва: „Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя. Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда, защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление. Ти ще ми посочиш пътя на живота: пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е Твоята десница навеки.“
Това ли е обещаното възкресение, което ни представя тълкувателят? Тук не се споменава за възкресение, даже напротив. Възкресението, и това Петър показва ясно, предполага смърт. Само за умрял може да се твърди, че е възкръснал. На този фон християнинът се моли. Иисус е умрял и после „възкръснал от мъртвите“. Псалмът обаче повече говори за предпазване от смъртта. Петър го разбира неправилно, когато го използува за излагане на тайнството на възнесението (Деяния на светите апостоли 2:25–28). Може би зависи от това, че не повярвал, когато видял кърпите в гроба, а останал верен на мистичната традиция за възкресението. Защото „виждането и вярата“ на любимия ученик според фактите може да бъде тълкувано само като вяра в това, което е казал Йосиф Ариматейски. Любимият ученик видял, че никой не е погребан в гроба, а различните кърпи потвърдили изказването, че Иисус трябва да е още жив. Той следователно не вярвал във възкресението, а в спасението на Христос! Това е ядрото на това място в Библията. Извънредно интересните работи на филолога теолог отец Гюнтер Шварц отвориха вълнуваща перспектива. Понятията „възкресяване“ и „възкръсване“ имат общ арамейски корен, който означава „съживявам“!169 Шварц прецизира: „Лексикалната констатация доказва: не «възкресение», а «съживяване» е единствено възможното значение на двете арамейски думи, от които Иисус използвал едната или другата. Имам предвид равнозначните думи ахаюта и техиюта. Двете съществителни произлизат от глагола хая, живея и означават повтарям, «съживяване» и нищо повече.“ Това откритие е сензационно и дава на текстовете значение, което е в съзвучие с нашия досегашен анализ. Дори и гръцкият език познава преводите на арамейския прототип не в християнската употреба: анхистеми означава събуждане (транзитивен) и ставане, изправяне (не транзитивен); анастазис означава ставане. Едва с по-късна християнска интерпретация анхистеми станал възкресявам (транзитивен) и възкръсвам (не транзитивен), а анастазис — възкресение.170
169
G. Schwarz:
170
Вж. Schwarz: Wenn die Worte nicht passen. Dreiig entstellte Evangelientexte wiederhergestellt. Mimchen 1990, S. 56 ff. Тъй като наистина традицията на излагане на глагола „съживявам“ се смесва