Да прочетем местата в Матей и Лука, където жените на гроба получават обяснения от момъка в бяло за изчезването на Иисус Христос. Марко пише: „А той им казва: не се плашете. Вие търсите тук Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма го тук. Ето го мястото, дето бе положен.“ (16:6) (В Матей 28:6 събитията са преувеличени — театралните ангели, земетресения и вкаменени стражи). Краката забележка на белия момък в Лука защо търсят Живия сред мъртвите (24:5) не може да бъде по-ясна. Иисус е жив, той е спасен, няма какво да търси в гроба, живият принадлежи на живите. Той е тръгнал към Галилея, където неговите привърженици могат да го видят. Вече разказах как по-късно Иисус полага големи усилия да убеди учениците си в своята телесност. Причината за това е с двойна природа. От една страна, голямата част от учениците му не са информирани за опита за съживяване и затова вярват, че пред себе си имат мъртвец, респ. призрак, от друга, с мнимата смърт на Иисус на кръста започва вземането на властта от първите християнски теолози. Историята на човека Иисус според официалното учение завършва тук и на нейно място започва историята на Христос.
Глава IX
След разпъването на кръста
Ап. Павел среща Иисус в Дамаск
Излекуван от раните от изтезанията, Иисус се скрил. Той вече не можел публично да проповядва, защото преследвачите му били по следите му и втори път нямало да избегне екзекуцията. Не му оставала никаква друга възможност, освен завинаги да избяга от заплахата на враговете си: „И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше към небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост.“ (Лука 24:50–52)
Как е протекла тази сцена на раздялата, можем най-добре да си представим, като реконструираме събитията на място. От границата на града през последните склонове на планината пътят стръмно води до „хребета на възнесението“. Ако се спускате от другата страна на този хребет, изчезвате от погледа на тези, които остават.
Има един свидетел, че Иисус не се отправил в безкрайните пространства, на чиито сведения можем да се уповаваме — ап. Павел. Наистина той не присъствал лично на събитията около разпъването на кръст, но срещнал Иисус доста време след „възнесението“ — събитие, променило целия му живот.
Павел (Саул) бил един от най-ревностните и фанатични противници на младия „Нов съюз“. Той, изглежда, чул слуховете, че смятаният за мъртъв Иисус продължава делото си, от сигурно място: „А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, та измоли от него писма за Дамаск, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, Вързани да ги доведе в Йерусалим.“ (Деяния на св. Апостоли 9:1–2)