Дворцовият поет на царя на Могул Акбар нарича Иисус „Ай ки нам-и-то: Юз о Кристо“ (Ти, чието име е Иисус Христос). Докато на запад гръцката титла Христос се загнездила в променени езикови форми, на Изток в течение на векове се запазила титлата Юз Асаф. Имената на населените места, които говорят за пребиваване на Христос, могат да бъдат открити в днешен Афганистан и Пакистан. Такива например са две равнини, носещи името на пророка Юз Асаф, недалеч от градовете Ханзи и Джалалабад в Източен Афганистан, където според преданието Иисус се отбил.
Присъствието на Христос и Тома в Таксила (в днешен Пакистан) в двореца на цар Гундафор през 26-ата година от управлението му (т.е. 47 сл.н.е.) е подкрепено от Acta Tomae. Той получил от царя задачата да построи великолепен дворец, но апостолът злоупотребил с парите, за да задоволи нуждаещи се. За шанса да може да прави добро Томас благодари на Иисус: „Благодаря Ти, Господи, че за кратко беше мъртъв (!), за да живея вечно в тебе, и че ме продаде, за да освободя мнозина около мене. А той не престана да учи и да утеша потиснатите, като казваше: Господ е отредил това, и дава на всеки храна. Защото той е хранилникът на сираците и помощник на вдовиците, за всички потиснати е утеха и спокойствие.“ (А. Th. 19)179
Царят веднага се покръстил и получил „палат в небето“! Тома посвещава Гундафор и брат му Гад, „подпечатва“ ги с кръщение с вода, помазване с масло и евхаристия и ги приема като овце в стадото Господне. „Защото чухме да ти се казва, че Господ, който ти проповядваш, разпознава овцете си по дамгата.“ В края на този ритуал по приемането Иисус се появява и казва: „Мир вам братя!“ (А. Th. 27)180
Малко след това се казва: „След като (Тома) ги благослови, взе хляб, малко, зеленчуци и сол, благослови ги и им даде. Той беше непреклонен в поста си, защото идваше Божият ден.“ Очевидно Иисус не се задържал постоянно в двореца на царя, но редовно се връщал там. Следващата нощ той отново е при Тома и му казва: „Тома, стани рано, благослови всички и след молитвата и службата мини по пътя на изток две левги и там ще ти се покажа с цялото си великолепие. Защото заради делото, заради което ти тръгваш, мнозина ще намерят убежище при Мене, а ти трябва да измамиш природата и силата на врага.“ (А. Th. 29)181
На описаното място апостолът намира един уж мъртъв ученик, който е съживен отново пред много зрители. Този красив младеж уверява Тома, че видял Иисус: „Защото видях онзи човек, който беше до тебе и който ти рече: имам много чудеса да покаже чрез тебе и трябва да извърша големи дела чрез тебе…“ (А. Th. 34)182
Следващото сведение за пътя на Иисус на изток откриваме в градчето на име „Мари“ на 70 км източно от Таксила. В това идилично планинско място (на англ. муре) на границата с Кашмир се почита един гроб, който се нарича „Май Мари да Астан“, което ще рече „мястото на почивка на майка Мария“.
Когато Иисус достигнал със свитата си областта, майка му била над седемдесет години и силно изтощена от усилията по прехода. Тъй като не може да се докаже гробът на Мария, напълно възможно е тя да е била погребана тук, защото Иисус едва ли е оставил майка си беззащитна на враговете си. Като много гробове в Кашмир, и този е положен в посока изток-запад, докато в ислямската културна област гробовете винаги са разположени юг-север. Гробът на Мария на планината „Понди поинт“ извън градчето се почита от ислямското население като гроба на майката на Иисус (той се почита като Иса — един от най-великите пророци). Намира се в забранената от военните зона — демаркационната линия с Индия.
В началото на нашето летоброене областта около Мари била хиндуистка. Индусите обаче изгаряли мъртвите си и разпръсвали пепелта, погребвани били само монаси (сандхи) и светци. Тъй като гробът е от предислямско време, то там бил погребан някой, който бил смятан за светец.
Когато през VIII в. ислямските войски настъпили към Северна Индия и ислямизирали голяма част от местното население, завоевателите разрушили много от култовите постройки на „неверните“ индуси. Гробът на Мария обаче останал недокоснат, тъй като мюсюлманите разбрали, че това е светиня на уважаваната от мюсюлманите „книжна религия“ — християнството или юдеизма.
През 1898 г. британската колониална армия построила отбранителна кула непосредствено до гроба, която обаче не могла да спре многобройните странници от посещение на култовите места. През 1917 г. гробната постройка била оградена по заповед на капитан Ричардсън, за да възпре вярващите по-далеч от военната зона. Поради острите протести на населението пълното разрушение на гробницата било предотвратено от намесата на местните власти. Разправиите около гроба на Мария могат да се намерят в архивите на местното управление. Те са документирани на 30.07.1917 г.