Евангелието на Тома започва със следния увод: „Това са тайните думи, които Иисус Живия каза, а записа Дидимий Иуда Тома, а той (Иисус) рече: Който намери разбирането на тези думи, няма да вкуси от смъртта.“183
Дори и да не може да се докаже присъствието на Тома в Индия, може да се покаже християнското мисионизиране в цяла Индия много преди ислямското завладяване. При едно пътуване в Индия през 180 сл.н.е. Пантен Александрийски открил арамейското Евангелие на Матей.
Хрониката на Сеерт разказва, че епископ Давид от Бисра (съвременник на умрелия през 316 г. митрополит Папа) заминал за Индия и там успешно извършвал мисионерска дейност.
През 335 г. император Константин изпратил епископа Теофил в Индия, където трябвало да реформира тамошната църква. Това разказва Филострагиос преди 433 г.
В края на IV в. Симеон Месопотамски, мъченик на „индийските варвари“ за християнската вяра, а през 499 г. персийският епископ Маан (според хрониката на Сеерт II §7) изпратил съчиненията си в Индия. Накрая в разказа на Козма Индикоплест за проведената от него през 525 г. експедиция в Индия дава точни географски данни: намерил е християни на остров Цейлон и на западния индийски бряг, „там, където расте пиперът, и на мястото, наречено Калиана (край Бомбай), и споменава, че Калиана е седалището на епископ, който бил покръстен в Персия.“184
Дори Иисус да е бил известен в Индия много преди исляма, той чрез Корана придобива ново значение. Според Корана Христос не е умрял на кръста, а преживял екзекуцията и след това живял в „щастливата долина“.
„Истинският“ Иисус в исляма
Използваното в исляма за Иисус име Иса произхожда от сирийското Ишу. Подробните разкази за пророка Иса в Корана трябва да предадат „обезобразения и изкривен образ в писанията на привържениците му“. Иисус е смятан за последния голям пророк преди Мохамед, чиято поява „като най-голям от всички пророци“ той бил предсказал: „Имам още много да ви говоря, ала сега не можете го понесе. А кога дойде оня, Духът на истината, ще ви упъти на Всяка истина, ще ви възвести. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.“ (Йоан 16:12–14)
Понеже Мохамед се разбирал като предсказания „Дух на истината“, виждал задачата си в това да интерпретира учението на Иисус и чрез мнимата си смърт на дървото да реабилитира прокълнатите. Освободен от позора на смъртта на кръста, Иисус бил добре дошъл като първопроходец на пътя на Мохамед, но: „Месията, сина на Мария, беше само пратеник; сигурно, други пратеници е имало преди него.“ (Коран 5:76)
За посланическата задача на Иисус в Корана пише: „И наистина, Ние (Алах) дадохме на Мойсей Книгата и пратихме пратеници по пътя му; а на Иисус, сина на Мария, дадохме очевидни знаци и го подкрепихме с духа Бога.“ (Коран 2:88)
Коранът ясно отрича християнската теология, че Иисус бил както човек, така и бог: „О, народе на писмото, не прекрачвай границите на вашата вяра и не казвайте за Бога нищо освен истината. Наистина, Месията, Иисус, синът на Мария, беше само пратеник на Бога, и (изпълнение) на думата Му, която изпрати на Мария и милост от Него. Вярвайте в Бога и Неговите пратеници, и не казвайте, че (са) три. Стойте настрана, така е по-добре за вас. Наистина, Бог е само единственият Бог. Далече е от неговата Светлост, че може да има син.“ (Коран 4:172. И на друго място: „Те подражават на речта на онези, които не вярваха преди тях. Божие проклятие над тях! Как са измамени! Те вземат присърце книжовниците си и монасите освен Бог, а също и Месията, сина на Мария. А им беше предложено да се молят на Единствения Бог. Няма друг Бог освен него.“ (Коран 9:30–31)
Коранът е категоричен, че Иисус не е умрял на кръста и че евреите са жертва на измама: „И понеже не вярваха и изрекоха тежка клевета срещу Мария; и понеже казваха, Ние убихме Месията, сина на Мария, пратеника на Бога, докато те го биха и разпъваха на кръст, а той искаше да изглежда (разпнат) — (затова ги проклинаме), и ето, онези, които не са като нас, са в съмнение за това; те не знаят за, това, а следват предположение; и не го убиха наистина. Бог го взе при себе си, а Бог е могъщ, мъдър.“
Арабската дума за разпъване на кръст тук означава смърт на кръста, разпъване на кръста без смърт на разпнатия в Корана не е изключено. Освен това евреите по време на написването на Корана не били единни дали Христос е умрял на кръста. Въпросът, накъде е заминал след разпятието, не остава без отговор: „Ние дадохме знак на сина на Мария и на майка му и му дадохме спасение в една пещера, сигурно място с вода от течащ извор.“ (Коран 23:51)