Отношенията с Екарт са най-близките, които Хитлер някога е имал с друго човешко същество. Той го почита силно, почти го боготвори като герой. За първата си среща с него разказва: „Интелектуално все още бях бебе. Но ме успокояваше, че дори при него не всичко бе възникнало от само себе си, че всичко в неговата работа бе резултат от търпеливо интелектуално усилие“. Хитлер чувства, че Екарт „свети в очите ни като полярната звезда“.
Това странно дуо — плешивият, преждевременно състарен алкохолик и непохватният бивш войник — преживява много общи приключения до смъртта на Екарт през декември 1923 година. Някои техни подвизи придобиват почти митичен статус. В по-късни свидетелства се твърди например, че през март 1920 година те летят до Берлин, за да се опитат да влязат в контакт с десните революционери, които току-що са свалили правителството след Каповския пуч. След битка със стихиите, по време на която Хитлер повръща през прозореца на самолета, те кацат в Берлин. Екарт се представя за бизнесмен, а Хитлер се прави на негов асистент. За да бъде по-убедителен в лъжата си, Хитлер си залепил изкуствена брада. Стигат до хотел „Адлон“, щабът на Волфганг Кап — водачът на злополучния пуч, но пресаташето му им казва, че него го няма. Екарт поглежда пресаташето и казва на Хитлер, че трябва веднага да си тръгнат, защото пресаташето очевидно е евреин. Хитлер по-късно заявява, че е знаел, че Каповският пуч ще се провали, защото „пресаташето на правителството на Кап… е евреин“.
Три седмици преди злополучното пътуване до Берлин Германската работническа партия — вече преименувана на Националсоциалистическа германска работническа партия (разговорно — нацистите) — оповестява партийна програма в двайсет и пет точки в бирарията „Хофбройхаус“ в Мюнхен. Точка четвърта от тази програма, съставена най-вече от Хитлер и Антон Дрекслер, гласи: „Само членове на нацията могат да бъдат граждани на държавата… Съответно никой евреин не може да бъде член на нацията“. Предпоследната точка също е посветена на антисемитската политика на партията и обявява, че нацистката партия „ще се бори с еврейския материалистичен дух вътре в нас и извън нас“.
През следващите месеци и години Хитлер проповядва своите антисемитски възгледи на безброй митинги и събрания на Националсоциалистическата германска работническа партия. Той казва, че „решаването на еврейския въпрос е централен проблем за националсоциалистите“ и нацистите могат „да го решат“ само ако използват „груба сила“. Той също така заявява, че „евреите унищожават и винаги ще го правят, защото нямат никаква представа какво е дейност, която надгражда живота на общността“ и че „спасението не е възможно, докато носителите на разделението, евреите, не бъдат обезсилени, за да не могат да вредят“. Хитлер дори напада евреите за това, че са донесли демокрацията в Германия: „Демокрацията е фундаментално неприсъща на германците, тя е еврейска“. И повтаря традиционната антисемитска фантазия, че „евреите са народ от обирджии. Те никога не са основавали цивилизация, но са разрушили стотици. Те не са създали нищо собствено, с което да се похвалят“.
Хитлер набляга пред публиката си, че не може да има такова нещо като „добър“ евреин. Индивидуалните действия и постижения нищо не означават. За него „няма значение, дали някой отделен евреин е почтен или не. Дълбоко в себе си той носи характеристиките, които природата му е дала, и никога няма да може да се отърве от тях. За нас той е опасен“. За Хитлер решението за еманципация на евреите е „начало на пристъп на делириум“, защото с него се дава равенство на народ, който „очевидно и определено е от друга раса“. Официалната политика на Националсоциалистическата германска работническа партия е да лиши немските евреи от гражданство, но в статия от март 1921 година за „Народен наблюдател“ — вестник, купен от нацистите с помощта на Дитрих Екарт — Хитлер отива по-далече и казва, че Германия може да бъде защитена, като затвори евреите. „Еврейското подкопаване на нашия народ трябва да бъде предотвратено“, пише той, „ако се наложи чрез затваряне на неговите причинители в концентрационни лагери. Накратко, нашият народ трябва да бъде прочистен от цялата отрова отгоре до долу“.