Радикалният антисемитизъм на Хитлер е очевиден, дори в ранните етапи от историята на нацистката партия, но от него не следва задължително, че всички, присъединили се към политическата сила по онова време, са го направили само от силна омраза към евреите. Някои, като Емил Клайн например, са мотивирани най-вече от разочарованието от загубата на войната и страха от комунистическа революция. „Ние сме младото следвоенно поколение — казва той. — Ние видяхме как бащите ни бяха призовани. Видяхме ги окичени с цветя на гарите, когато отпътуваха за Франция. Видяхме плачещите майки, които оставиха.“ Когато баща му се връща победен през 1919 година „по времето на падането на Мюнхен, ние изведнъж видяхме червени знамена. Защото комунистите влязоха и заляха целия град с позиви. Рекламираха партията и революцията с мотото „Работници от всички страни, съединявайте се“.“ Емил Клайн достига до антисемитизма през въображаемата връзка между комунизма и юдаизма: „Тогава се взрях в това и открих, че онези на върха [по време на мюнхенската „съветска република“] са основно евреи, цели армии от тях. За Бавария бе огромна обида, че евреите задаваха дневния ред. От там идва и изразът „еврейска република“.“ След като попива риториката на нацистката партия, Клайн разширява обхвата на своя антисемитизъм и започва да вярва, че евреите не просто стоят зад комунизма, но са отговорни и за бедите на капитализма. Той смята, че „битката с еврейството“ в програмата на нацистката партия „не е срещу евреите като такива, а срещу международните финанси, финансовата мощ на еврейството… Не е срещу евреите като индивиди, а срещу капитализма, който извира от еврейството, от „Уолстрийт“. „Уолстрийт“ винаги се споменава.“
Хитлер обаче прави много повече от това, да каже на поддръжниците на нацистите, че евреите са виновни за проблемите на Германия. Той не само проповядва доктрина на омразата, той предлага надежда. Рисува визията на нова Германия, в която класовите различия ще изчезнат и всички „арийски“ германци ще се обединят в една национална общност. Емил Клайн е привлечен от идеята, че нацистката партия „иска да изкорени класовите различия между работническата класа, буржоазията и средната класа. Тези дълбоко вплетени в нас понятия разделят нацията и това бе важен момент за мен, харесваше ми, че нацията трябва да бъде обединена“.
Юта Рюдигер, която по-късно ще стане важна фигура в нацистката организация Der Bund Deutscher Model, Лигата на германските момичета, също иска да види едно обединено германско общество. „Идеята, че семейството е на първо място, след това е родът, след него общността, след нея нацията и след това Европа, не беше мъглява, а се основаваше на семейните корени… Това бе идея за истинско безкласово общество, без разлики между хората, докато предишните младежки движения — донякъде и бойскаутите — бяха съставени най-вече от богаташчета, а децата на работническата класа не се сдружаваха. Ние обединихме младите работници и младите хора, които още учеха заедно. Между тях нямаше разлики и никой не ги питаше какво работи баща им.“
Подкрепата на Рюдигер на идеята за „безкласова“ Германия можем да видим в преживяване след идване на нацистите на власт. „Беше малко преди Коледа и всички събираха пари, особено на Деня на националната солидарност, както се наричаше тогава.“ (Лигата на германските момичета, заедно с други организации, събира средства за Winterhilfswerk des Deutschen Volkes, Зимното подпомагане на германския народ, чийто връх е Денят на националната солидарност.) „Присъстваха водещи партийни членове, министри и индустриалци. Те бяха на улицата под вятъра и дъжда.“ Към един от индустриалците се приближава богат чужденец и го пита защо стои на студа и моли хората за дребни пари, когато е достатъчно просто да сложи хиляда марки в кутията. Германският индустриалец се обръща към Юта Рюдигер и просто казва: „Те изобщо не разбират за какво става въпрос“.
Бруно Хенел, който влиза в нацистката партия в началото на 20-те години на XX век, също се чувства привлечен към идеята за „национална общност“ (на немски — Volksgemeinschaft). „Това значи, че винаги е имало два отчетливи слоя в германското общество — казва той, — буржоазията и пролетариата. И за да се прокара мост през тази пропаст, бе създадена национална общност, която да се погрижи интелектуалците и работниците да обединят силите си. Националната общност се описваше с мотото на нацистката партия, която мисля, че всички непрекъснато повтаряхме: „Общественият интерес е на първо място“. Това значеше, че не сме просто националсоциалисти, а националистично настроени социалисти.“ Както казва висш германски офицер, тайно записан след залавянето му от британците по време на войната: „Някои неща ще останат завинаги. Те ще оцелеят стотици години. Не пътищата [които нацистите построиха] — те не са важни. Това, което ще остане, е начинът, по който държавата е организирана, особено включването на работниците в управлението. Той [Хитлер] направи място на работниците в държавата, което никой преди това не бе правил… Принципът, че всеки работи за общата кауза, идеята, че индустриалецът е просто пазител на капитала, спечелен от германския труд, както и на другия капитал, всичко това звучеше толкова лесно, а никой преди това не бе успявал да го направи.“