Двайсет и пет години разсъждавах върху тези въпроси, докато пишех и продуцирах множество телевизионни документални серии за нацистите и Втората световна война. В хода на работата си пътувах до много страни и се срещнах със стотици очевидци на този период, включително с такива, които са пострадали в ръцете на нацистите, като Фреда Винеман, с такива, които са били странични наблюдатели и които са извършили самите престъпления. Само малка част от събраните свидетелства за филмите ми са били публикувани.
Холокостът е най-зловещото престъпление в историята на човечеството. Трябва да проумеем как този ужас е станал възможен. И тази книга, която черпи не само от този нов материал, но и от много съвременни научни трудове и документи от онова време, е моят опит да направя точно това.
1. Произход на омразата
През септември 1919 година Адолф Хитлер пише писмо с огромно историческо значение. Но по това време никой не осъзнава важността му. Защото Адолф, който пише писмото, е никой. Той е на трийсет години, няма дом, кариера, съпруга, приятелка или някакъв друг интимен партньор. Когато се обърне назад, вижда само разбити мечти. Искал е да стане известен художник, но артистичните среди го отхвърлят; копнеел е да играе някаква роля в победата на германците над съюзниците през Първата световна война, но става свидетел на разгрома на германските сили през ноември 1918 година. Той е огорчен, гневен и търси кого да обвини.
В това писмо от 16 септември 1919 година, адресирано до Адолф Гемлик, войник, с когото е служил заедно, Хитлер заявява недвусмислено кой е виновен не само за личното му нещастие, но и за страданията на цялата германска нация. „Сред нас живее негерманска раса — пише Хитлер, — която не желае и не може да пожертва своя характер… и която въпреки това притежава всички политически права, каквито имаме и ние… Всичко, което кара хората да се стремят към по-висши неща като религия, социализъм или демокрация, за тях са само средства за постигане на определена цел, за задоволяване на страстта към парите и властта. Техните действия причиняват расова туберкулоза у нациите.“ Врагът, когото Хитлер идентифицира, са „евреите“. И добавя, че „крайната цел“ на всяко немско правителство би трябвало да бъде „безкомпромисното премахване на всички евреи“.
Това е забележителен документ. Не само защото позволява да се надникне в начина на мислене през 1919 година на човека, който по-късно ще предизвика Холокоста, а и защото е първото неоспоримо доказателство за антисемитските схващания на Хитлер. В своята автобиография „Моята борба“, която пише пет години по-късно, Хитлер твърди, че е мразил евреите още докато е бил беден художник във Виена в началото на XX век. Но някои учени изказват съмнения за опростенческата версия на собственото му минало и се питат дали той наистина е имал толкова силни антисемитски възгледи във времето, когато е живеел във Виена, и по време на службата му в армията през Първата световна война.
Но това не означава, че антисемитизмът на Хитлер е влязъл в главата му отникъде през септември 1919 година. За написването на това писмо той черпи от приливите на антисемитско мислене, които заливат Германия по време и веднага след Първата световна война. И то до такава степен, че нито една от идеите, които описва в писмото си от септември 1919 година, не е негова собствена. Макар че по-късно ще стане най-прочутият защитник на антисемитизма, Хитлер надгражда върху ярка история на репресии. Тези настроения, разбира се, не са нови. Техният произход може да се проследи няколко хиляди години назад. При възникване на християнството например, макар Исус да се ражда евреин, в Библията има откъси, които наблягат, че „евреите“ са неговите врагове. Евангелието на св. Йоан във версията на Библията на крал Джеймс казва, че евреите са искали да убият Исус. В един момент те дори го замерят с камъни. А що се отнася до самия Исус, той казва на евреите, че са „деца на дявола“.
Така вредни идеи за евреите възникват от най-светия християнски текст; и поколения свещеници дамгосват евреите като „перфидни“ хора, които „искат Исус Христос да бъде убит“. Така че не е трудно да разберем, защо репресиите срещу евреите са били толкова обичайни в средновековна Европа, доминирана от християнската култура. В много страни им е забранено да притежават земя, да упражняват определени професии и да живеят, където си изберат. В различни периоди в някои градове от континента те са били принуждавани да живеят в гета и да носят отличителни знаци върху дрехите си — в Рим през XIII век това е жълта значка. Едно от малкото занимания, отворени за евреите, е било лихварството, тъй като на християните е забранено да го практикуват. И както илюстрира венецианският търговец“ на Шекспир, вследствие на това еврейският лихвар се превръща в омразен образ. В Германия през 1543 година Мартин Лутер пише „За евреите и техните лъжи“. Евреите, казва Люгер, „не са нищо друго, освен крадци и обирджии, на които всеки залък и всеки конец от дрехите са ограбени от нас чрез проклетото им лихварство.“ Той призовава населението „да ги изхвърли завинаги от тази страна… да приключи с тях!“