Отношенията на Химлер с Хитлер стават напрегнати. Хитлер вече му е бесен, защото смята, че се е провалил като военачалник. Недоволен от представянето на традиционно обучените си военни експерти, Хитлер го назначава на редица висши постове, сред които командващ Армейска група „Висла“. Но за войниците няма никаква полза да имат командир аматьор — макар и с необходимата идеологическа страст — и Химлер не постига повече успехи при удържането на Червената армия от предшественика си. На 15 март 1945 година според Гьобелс Хитлер казва, че Химлер носи „историческата вина Померания и голяма част от населението й да паднат в съветски ръце“. На следващия ден Хитлер казва на Гьобелс, че „изключително добре се е накарал“ на Химлер. Оценката на Гьобелс за Химлер е унищожителна: „За нещастие, той бе изкушен да постигне военни лаври, но напълно се провали. С това само ще съсипе добрата си политическа репутация“.
По всичко личи, че Химлер вече е по-малко загрижен за своята „политическа репутация“ сред нацисткия елит, а много повече за отношението на победителите към него. Той пренебрегва инструкциите на Хитлер и решава да засили контактите си със Запада. През февруари и март 1945 година се среща с граф Фолке Бернадот от Швейцарския червен кръст и обсъжда с него изпращането в Швеция на скандинавските затворници в концентрационните лагери. Личният масажист и физиотерапевт на Химлер — Феликс Керстен, изиграва важна роля за освобождаването не само на скандинавските затворници — евреи и не-евреи, — но и на голям брой евреи от други националности. В този контекст в средата на март Химлер пише странно писмо до Керстен, в което разкрива как ще се опита да обясни предишните си действия на представители на евреите. Той казва, че винаги е искал да позволи на евреите да отидат на безопасно място на запад, „но войната и ирационалността, която тя отприщи“, правят тази политика невъзможна. Сега иска „всички различия“ да бъдат оставени настрани и на тяхно място да дойдат „мъдростта и рационалността“ и „желанието за помощ“.
Днес думите на Химлер разбираемо ни се струват напълно лъжливи. Но е възможно той наистина да вярва в това, което пише. Думите му отразяват извратения и параноичен свят, в който живее нацисткото ръководство. Химлер почти със сигурност смята, че ако войната не бе избухнала, то политиката, приложена от Айхман във Виена през 1938 година — ограбването на евреите и депортирането им, — е можела да премахне всички евреи от Райха. Нацистите твърдят, че тази политика се е провалила заради нежеланието на останалия свят да приеме евреите. От тяхна гледна точка проблемът не е, че германското правителство иска да прогони евреите, а че никоя от нациите на конференцията в Евиан през 1938 година не иска да ги приеме. В този контекст Химлер сигурно смята, че нацистите са истинските жертви. И не само това, а според нацистите войната също не е по тяхна вина. Тя се случва, защото на Германия е отказано връщането на териториите, откраднати в края на Първата световна война. А що се отнася до лагерите за изтребление, то те са създадени само защото британците неразумно тръгват против собствените си интереси и отказват да сключат мир през лятото на 1940 година. Също така Германия е принудена да води превантивна война срещу болшевиките, които, ако Германия не се намеси, ще завладеят Европа. Фактът, че болшевиките в момента си пробиват път към атлантическия бряг, е доказателство, че този анализ винаги е бил верен.
Всичко, разбира се, е чиста фантазия — най-малкото защото Хитлер от години иска да започне война за териториални придобивки на изток. Но в ограничената нацистка вселена твърденията на Химлер имат смисъл. Обяснителното му писмо до Керстен е недостоверно и пълно с лъжи, но то ни показва как той съвсем сериозно смята, че може да убеди някого, че няма вина за Холокоста.