Този момент от историята е много подходящ, за да разгледаме ролята на нацисткия лидер в създаването и оркестрирането на Холокоста. Както вече видяхме, Хитлер не просто измисля плана на цялата схема и нарежда на подчинените си да изпълнят задачата. Неговото участие в това престъпление е много по-комплексно от това и отразява природата на неговото управление в нацистката държава. Макар без съмнение да е харизматичен лидер, той не „хипнотизира“ германците да правят каквото той иска. Той се опитва да ги убеди, че е прав. „Целият ми живот — казва той — може да се обобщи като неспирен опит да убедя другите хора.“
В контекста на Холокоста главната роля на Хитлер е да създаде визия. Тази визия е относително стабилна от мига, в който той влиза в политиката в края на Първата световна война. Той мрази евреите с почти всепомитаща страст. Те са виновни за нещастията на Германия. Те трябва по един или друг начин да бъдат неутрализирани и обезвредени. Както вече видяхме, начините за изпълнение на тази цел се променят от време на време, което зависи най-вече от това, какво Хитлер смята за политически приемливо към всеки един определен момент. Затова по пътя към Холокоста има различни жалони. Някои от най-важните са: нахлуването в Съветския съюз; решението на Хитлер да прати евреите от Стария райх и Протектората на изток през есента на 1941 година; отговорът на влизането на Съединените щати във войната няколко месеца по-късно; и заповедта за избиването на евреите от Генерал-губернаторството през лятото на 1942 година. Най-отвратителното кръвопролитие в историята идва не след един-единствен монументален решителен момент, а след серия от ескалиращи моменти, които достигат в кулминацията си до катастрофата, която всички наричаме Холокост.
Структурата на нацистката държава също влияе на начина, по който се развива Холокостът. Фактът, че различните лагери на смъртта използват различни средства за избиване на евреите — Циклон Б в Аушвиц, въглероден оксид от двигатели в Треблинка и газови фургони в Хелмно — показва степента, до която нацистката система окуражава подчинените си да създават свои собствени методи за осъществяване на голямата визия.
Всичко това трябва да се има предвид заедно с още един факт, който често е пренебрегван, а именно, че по време на войната Хитлер прекарва по-голямата част от времето си в опити да измисля начини за разгром на враговете си на бойното поле. Макар расистките и антисемитските възгледи, които той и много други в нацистка Германия споделят, да превръщат конфронтацията с евреите в неизбежно последствие от войната, всекидневно вниманието на Хитлер е заето най-вече с военните дела. Това донякъде обяснява защо Холокостът се случва неорганизирано и при липса на ресурси.
Това не означава, че Хитлер не е най-отговорен за това престъпление. Без съмнение е. Както казва водещ експерт по Адолф Хитлер: „Ако няма Хитлер, няма Холокост“. Без Хитлер това престъпление нямаше да се случи по този начин. В ключови моменти той демонстративно се намесва, за да направи процеса още по-екстремен. Никой, изучавал история, не би заключил нищо по-различно от това, че Хитлер е главният виновник за Холокоста. Но донякъде и заради начина, по който функционира нацисткият режим, много, много други трябва да поемат своята част от вината.
Третият райх не просъществува дълго след премахването на неговия архитект и в ранните часове на 7 май в Реймс във Франция началникът на оперативния щаб на Вермахта Алфред Йодъл подписва безусловната капитулация на германските въоръжени сили в присъствието на британците и американците. На следващия ден в Берлин фелдмаршал Кайтел капитулира безусловно от името на Германия пред Съветския съюз. А Химлер нарежда никой от затворниците в Дахау и Флосенбург да не бъде заварен жив, когато съюзниците пристигнат. В резултат на това дори в последните часове на Третия райх започват нови походи на смъртта и хиляди други губят живота си. Според един източник от 714 хиляди живи затворници в началото на 1945 година преди капитулацията на Германия умират между 240 и 360 хиляди. Химлер преживява края на нацизма само с дни. На 23 май той се самоубива, като сдъвква отровна капсула, след като британските му надзиратели откриват, че той не е сержант Хайнрих Хицингер, както твърди, а Хайнрих Химлер, бившият райхсфюрер на СС и един от най-прочутите военнопрестъпници в света.
Евреите, освободени от трудовите лагери, не изпитват просто радост. Жизел Цицович си спомня как тя и другите еврейки, затворени заедно с нея, научават, че войната е свършила: „Чухме свирене, като от свирките, които ни викат за проверка. Изтичахме навън. Беше красив слънчев ден. Полето бе голямо; момичетата бяха от едната страна и трескаво се строяваха, защото не можехме да се размотаваме. И изведнъж чухме през високоговорителите как някой [от СС] съобщава: „Днес е обявен краят на войната. Вие сте свободни, можете да отидете където си поискате и да правите каквото си искате. Но нас ни е наредено да останем тук с вас и да ви наблюдаваме, докато пристигне руската армия…“ Нека ви обясня защо това е травмиращо… Защото в мига, в който каза, че сме свободни, особено когато използва вълшебните думи „можете да отидете където си поискате“, [си помислих] — къде бих могла да отида? Дали да се върна там, откъдето ме пратиха тук… в еврейските къщи, които оставихме… Всичко, което родителите ми притежаваха, бе оставено без надзор в къщата… хората вече разграбваха вещите на евреите. Така че искам ли да се върна там? Кой би искал да живее в място, където всички само са наблюдавали как евреите са сполетени от злини, кой би искал да отиде там? И къде на света има друго място за мен?“