Много от пионерите на евгеничното движение не са антисемити — Плоц например смята, че евреите са „арийци по раса“, — но учението им се оказва от голяма полза за тези, които са. Идеята, че „расовата хигиена“ играе централна роля за здравето на една нация, съчетана с представата на Хюстън Чембърлейн, че евреите са расова заплаха за „арийците“, добавя потенциално катастрофален елемент към антисемитската супа. Традиционните антисемити се уповават на религията. Ако евреите приемат християнството, тогава имат шанс да се спасят от преследване. Но представата, че „еврейството“ е нещо наследствено в човека — че то е в кръвта, както започват да смятат нацистите, — означава, че няма как да избягат. Твоята „раса“, над която нямаш контрол, е твоята съдба. Може да си най-милият, най-щедрият човек на света, но твоята „раса“ се смята за по-нисша или опасна и тогава си застрашен от репресии.
Хитлер ясно заявява в писмото си от септември 1919 година, че „евреите са определено раса, а не религиозна общност“. Това е фундамент на неговите антисемитски схващания. За него няма почти никакво значение каква религия изповядват „евреите“, след като „едва ли има раса, чиито членове да изповядват изключително една определена религия“.
Но въпреки отчаяните опити да открият тест за еврейска „кръв“, нацистите така и не успяват да намерят научен начин да определят дали определен човек е от еврейската „раса“ или не, което никак не е изненадващо. Затова когато започват да преследват, по-късно и да избиват евреите, трябва да разчитат на религиозен тест за „еврейство“. Те определят дали някой е евреин или не според това, колко от предците му са изповядвали юдаизма. Въпреки това нацистите продължават да вярват, че евреите са „раса“, а не „религия“. Първостепенността на „расата“ в човешката история е толкова важна за светогледа на Хитлер, че той никога не позволява незначителен научен проблем да застане на пътя на вярванията му.
Точно в този момент е необходимо да се отправи предупреждение. От доказателствата за немски антисемитски вярвания преди Хитлер и появата на нацистите като политическа сила би било лесно да предположим, че има пряка връзка между омразата към евреите преди Първата световна война, Третия райх и Холокоста, че ужасът, които предстои, по някакъв начин е неизбежен. Но това виждане би било погрешно по две важни причини. Първо, въпреки разпалеността на възгледите им, немските антисемитски партии не успяват да убедят страната да ги подкрепи. През 1893 година в Райхстага са избрани само 16 представители на антисемитски групи, плюс още 12 в други партии, които подкрепят тези убеждения. Огромното мнозинство от немските гласоподаватели — 95 процента — не са готови да подкрепят открито антисемитски партии пред урните.
Но, разбира се, тези статистики не отчитат латентните предразсъдъци. А такива има много, ако се съди по факта, че основаващият се на християнството антисемитизъм съществува от векове в Германия. Но пък по онова време и много други страни в Европа показват признаци на антисемитизъм. Втората причина да не се надценява немския антисемитизъм, е, че ако бяхме накарали хората, живеещи в началото на XX век, да предвидят коя страна по-късно ще предприеме политика на унищожение на евреите, твърде невероятно е те да не изберат Германия. Най-вероятно щяха да посочат Русия. Антисемитската агресия, която понасят руските евреи преди Първата световна война, е наистина ужасяваща. В един такъв погром над евреи в Кишинев през април 1903 година са унищожени стотици къщи и магазини, убити са четиридесет и деветима души. Към евреите се отправят неверни и налудничави обвинения, че убиват деца, за да замесват с кръвта им хляб за Пасха. Две години по-късно, през октомври 1905 година, в Одеса са унищожени близо 1600 еврейски домове и са избити или ранени няколко хиляди души. Това са само два примера за смъртоносни нападения срещу евреите в Русия през този период, а има много повече. Общо 2 милиона евреи бягат от Русия между 1880 и избухването на Първата световна война — всички търсят по-добър живот и повече сигурност. Нищо подобно не се случва в Германия през същия период. Немските евреи сигурно са чели за убийствата в Кишинев и Одеса и са се смятали за късметлии, че живеят в цивилизована страна, където подобни варварства не се случват.