— Съгласен — казал той. — Тогава ми продайте къщата празна.
Но вдовецът се противил до края на играта. След три вечери Баярдо Сан Роман, вече по-добре подготвен, отново се появил на масата за домино.
— Вдовецо — започнал пак. — Колко струва къщата?
— Няма цена.
— Кажете някаква, каквато и да е.
— Съжалявам, Баярдо — казал вдовецът, — но вие, младите, не признавате доводите на сърцето.
Баярдо Сан Роман дори не се замислил.
— Да речем, пет хиляди песос — казал.
— Играйте честно — възразил вдовецът с накърнено достойнство. — Тази къща не струва толкова.
— Десет хиляди — казал Баярдо Сан Роман. — Плащам веднага, в брой.
Вдовецът го погледнал с насълзени очи. „Плачеше от ярост — каза ми доктор Дионисио Игуаран, който освен лекар беше и образован човек. — Представяш ли си: такава сума на ръка, и да трябва да кажеш не само заради сърдечна слабост.“ Вдовецът Ксиус не успял да промълви нито дума, но без колебание поклатил отрицателно глава.
— Тогава ми направете една последна услуга — казал Баярдо Сан Роман. — Почакайте ме тук пет минути.
След пет минути той наистина се върнал в Обществения клуб с дисагите със сребърните украшения и сложил на масата десет пачки по хиляда, още с бандеролите на Националната банка. Вдовецът Ксиус умрял два месеца след това. „От това умря — казваше доктор Дионисио Игуаран. — Беше по-здрав и от нас, но когато го прислушвах, чувах как сълзите му бълбукат в сърцето.“ Защото не само продал къщата с всичко, което имало в нея, но помолил Баярдо Сан Роман да му плаща на части, защото нямал дори скрин за утеха, където да прибере толкова много пари.
Никой не е помислял, а и никой не е продумвал, че Анхела Викарио може да не е девствена. Никой не знаеше да е имала годеник преди това, а бе израсла заедно със сестрите си под строгия взор на една желязна майка. Дори когато оставали по-малко от два месеца до сватбата, Пура Викарио не й позволила да иде сама с Баярдо Сан Роман да види къщата, в която щяха да живеят, а тя и слепият й мъж я придружавали, за да пазят честта й. „Единственото, за което молех бога, е да ми вдъхне смелост, за да се убия — ми каза Анхела Викарио. — Но той не го стори.“ Била толкова объркана, че решила да разкаже истината на майка си, за да се избави от това мъчение, но тогава двете й единствени довереници, които й помагали да прави цветя от плат край прозореца, я отклонили от доброто й намерение. „Послушах ги сляпо — ми каза, — защото ме бяха накарали да повярвам, че са опитни в маменето на мъже.“ Те я уверили, че почти всички жени загубват девствеността си при злополуки в детството. Твърдели, че и най-буйните мъже се примиряват с всичко, стига никой да не разбере. Убедили я накрая, че повечето мъже толкова се страхуват от първата брачна нощ, че нищо не можели да направят без помощта на жената, а в решителния момент направо не знаели какво вършат. „Интересува ги само какво ще видят на чаршафа“ — й казали те. И я научили на разни женски хитрости, та да прикрие загубената си непорочност и да може в първото си утро на младоженка да просне на слънце в двора ленения чаршаф с петното на честта.
Омъжила се с тая илюзия. Баярдо Сан Роман пък навярно се оженил с илюзията, че може да купи щастието с непоклатимата тежест на властта и богатството си, защото, колкото повече планове кроял за празненството, толкова по-безразсъдни идеи му хрумвали, за да го направи още по-пищно. Опитал се да отложи сватбата с един ден, когато било оповестено посещението на епископа, за да може той да ги венчае, но Анхела Викарио се възпротивила. „Истината е — каза ми тя, — че не исках да бъда благословена от човек, който реже само гребените на петлите за супата, а останалото хвърля на боклука.“ Но макар и без благословията на епископа празненството придоби такава неудържима сила, че се изплъзна дори от ръцете на Баярдо Сан Роман и накрая се превърна във всенародно събитие.
Генерал Петронио Сан Роман и семейството му тоя път дойдоха с парадния параход на Националния конгрес, който остана на кея, докато тържеството свърши; с тях дойдоха и множество знатни хора, които обаче останаха незабелязани сред върволицата непознати лица. Донесоха толкова много подаръци, че трябваше да се поправи занемарената сграда на първата юзина, за да се изложат там най-хубавите, а останалите откараха направо в бившата къща на вдовеца Ксиус, която вече беше готова да приеме младоженците. На младоженеца подариха автомобил с гюрук; името му беше гравирано с готически букви под емблемата на фабриката. На младоженката подариха комплект прибори от чисто злато за двайсет и четирима души. Доведоха освен това балетна трупа и два оркестъра за валсове, които не бяха в тон с местните музиканти и с множеството певци и групи акордеони, които увеличаваха врявата на празненството.