— Случило ли му се е нещо? — попитала тя.
— Нищо — отвърнал й Педро Викарио. — Просто го търсим, за да го убием.
Отговорът дошъл толкова непринудено, че тя не могла да го приеме за сериозен. Забелязала обаче, че близнаците носят два касапски ножа, увити в кухненски кърпи.
— А мога ли да знам защо искате да го убиете толкова рано? — запитала тя.
— Той знае защо — отвърнал Педро Викарио.
Клотилде Армента се вгледала в тях сериозно. Познавала ги толкова добре, че можела да ги различава, особено откакто Педро Викарио се върнал от казармата. „Приличаха на деца“ — каза ми тя. И тази мисъл я уплашила, защото винаги смятала, че само децата са способни на всичко. Така че тя приготвила и останалите съдове с млякото и отишла да събуди мъжа си, за да му разкаже какво става в магазина. Дон Рохелио де ла Флор я слушал полусънен.
— Не ставай глупава — казал й той. — Тия двамата не могат да убият никого, а още по-малко богаташ.
Когато Клотилде Армента се върнала в магазина, близнаците разговаряли с полицая Леандро Порной, който влязъл да вземе млякото на кмета. Тя не чула какво си говорят, но по начина, по който той погледнал ножовете на излизане, предположила, че са му казали нещо за намеренията си.
Полковник Ласаро Апонте станал малко преди четири. Тъкмо свършвал да се бръсне, когато полицаят Леандро Порной му разкрил намеренията на братята Викарио. Кметът бил предотвратил толкова кавги между приятели предишната вечер, че никак не се разбързал. Облякъл се спокойно, няколко пъти преправил възела на вратовръзката пеперудка, докато станал идеален, после окачил на врата си стихара на Конгрегацията на Мария по случай посрещането на епископа. Докато закусвал яхнията от чер дроб с кръгчета лук, жена му, много възбудена, му разправила, че Баярдо Сан Роман е върнал Анхела Викарио, но той не го приел така драматично.
— Боже мой! — присмял се кметът. — Какво ли ще си помисли епископът?
Все пак, преди да свърши закуската, той си спомнил какво му казал полицаят, съпоставил двете новини и веднага установил, че си пасват като две части от една и съща мозайка. Тогава тръгнал към площада по улицата край новото пристанище, където къщите започвали да се оживяват заради пристигането на епископа. „Спомням си съвсем точно, че наближаваше пет и започваше да вали“ — ми каза полковник Ласаро Апонте. Трима души го спрели по пътя, за да му съобщят поверително, че братята Викарио чакат Сантяго Насар, за да го убият, но само един от тримата му кавал къде са.
Заварил ги в магазина на Клотилде Армента. „Когато ги видях, си рекох, че всичко е чисто самохвалство — ми каза със свойствената си логика, — защото не бяха толкова пияни, колкото мислех.“ Дори не ги разпитал за намеренията им, а прибрал ножовете и ги пратил да спят. Отнесъл се с тях със същата снизходителност, с която отминал и тревогата на жена си.
— Представете си — им казал — какво ще си каже епископът, ако ви види в такъв вид!
Те си отишли. Клотилде Армента останала разочарована от безгрижието на кмета, защото мислела, че трябва да арестува близнаците, докато истината се изясни. Полковник Апонте й показал ножовете като неоспорим аргумент.
— Вече не могат да убият никого — рекъл той.
— Не е за това — казала Клотилде Армента. — А за да избавите тези клети момчета от ужасното задължение, което се е стоварило на плещите им.
Защото тя предусетила интуитивно истината. Била сигурна, че братята Викарио желаят не толкова да изпълнят присъдата, колкото да срещнат някого, който да им направи добрината да ги спре. Но полковник Апонте бил в мир със себе си.
— Никой не може да бъде задържан само заради подозрения — казал той. — Сега остава да се предупреди Сантяго Насар и всичко е наред.
Клотилде Армента все повтаряше, че възпълната фигура на полковник Апонте й вдъхвала чувството, че е нещастен, докато аз, напротив, го помнех като щастлив човек, макар и малко объркан от самотното практикуване на спиритизма, който бе изучил задочно. Поведението му онзи понеделник бе окончателно доказателство за неговото лекомислие. Истината е, че той не се сетил вече за Сантяго Насар чак докато го видял на пристанището и тогава се поздравил за правилно взетото решение.
Братята Викарио разказали за намеренията си на повече от дванайсет души, които влезли в магазина да купят мляко, а те от своя страна разнесли вестта из цялото село още преди шест часа. На Клотилде Армента й се струвало невъзможно в отсрещната къща да не са научили. Мислела, че Сантяго Насар не е там, защото не видяла да светва лампата в стаята му, затова помолила всички, които успяла, да го предупредят, щом го срещнат. Предала да съобщят дори на отец Амадор чрез послушницата, която ходила да купи мляко за монахините. След четири часа, когато забелязала светлина в кухнята на Пласида Линеро, предупредила и Виктория Гусман чрез просякинята, на която всеки ден давала малко мляко. Когато епископският параход изревал, почти всички в селото били будни, за да го посрещнат, и малцина бяхме онези, които не знаехме, че близнаците Викарио причакват Сантяго Насар, за да го убият, освен дето бяха всеизвестни и подбудите с всички подробности.