Мария Алехандрина Сервантес не бе залостила вратата на къщата. Сбогувах се с брат си, прекосих коридора, където спяха котките на мулатките, скупчени между лалетата, и без да чукам, бутнах вратата на спалнята. Вътре беше тъмно, но още щом влязох, долових мириса на топла жена и видях очите й на будна тигрица, след това вече нищо не помня, докато не чух да бият камбаните.
На път за в къщи брат ми влязъл да купи цигари в магазина на Клотилде Армента. Беше пил толкова много, че спомените му за оная среща винаги бяха доста смътни, и все пак не можеше да забрави смъртоносната глътка алкохол, която му предложил Педро Викарио. „Беше като огън“ — ми каза той. Пабло Викарио, който задрямвал, се стреснал, щом го усетил да влиза, и му показал ножа.
— Ще убием Сантяго Насар — му казал той.
Брат ми не помнеше това. „Но дори да го помнех, нямаше да повярвам — ми е казвал много пъти. — На кого, по дяволите, би могло да му хрумне, че близнаците ще тръгнат да убиват някого, и то с нож за колене на прасета!“ После го попитали къде е Сантяго Насар, защото ги били видели заедно, но брат ми не помнеше какво е отговорил. Като го чули обаче, Клотилде Армента и братята Викарио толкова се изумили, че после го отбелязали в изявленията си в протокола. Според тях брат ми казал: „Сантяго Насар е мъртъв.“ След това благословил всички като епископ, препънал се в прага на вратата и излязъл, залитайки. На площада се разминал с отец Амадор. Отивал към пристанището, облечен в расото за богослужение, следван от един помощник, който биел камбанката, и от няколко послушници, които носели олтара за литургията на открито в чест на епископа. Като ги видели да минават, братята Викарио се прекръстили.
Клотилде Армента ми разказа, че вече загубила всякаква надежда, след като свещеникът минал с безразличие край къщата на Сантяго Насар. „Помислих, че не са му предали думите ми“ — каза тя. Отец Амадор ми призна обаче, много години след това, вече откъснат от света в мрачния приют в Калафел, че действително получил известието на Клотилде Армента, както и други, много по-категорични твърдения, докато се готвел да иде на пристанището. „Истината е, че не знаех как да постъпя — ми каза той. — Първо си помислих, че това не е моя работа, а на полицията, но после реших да кажа нещо пътем на Пласида Линеро.“ Когато прекосявал площада обаче, напълно забравил за това. „Трябва да ме разберете — ми каза той. — Точно в тоя злощастен ден пристигаше епископът.“ В мига на престъплението се почувствал толкова отчаян и толкова възмутен от себе си, че не му хрумнало нищо друго, освен да нареди да бият камбаната като за пожар.
Брат ми Луис Енрике влязъл у дома през кухненската врата, която майка ми не залостваше, за да не ни усети баща ми кога се прибираме. Отишъл в банята, преди да си легне, но заспал седнал на клозетната чиния и когато брат ми Хайме станал, за да иде на училище, го заварил проснат по очи на плочите, а освен това си пеел насън. Сестра ми монахинята, която нямало да ходи да посреща епископа, защото била много махмурлия, не успяла да го събуди. „Беше пет часа, когато отидох в банята“ — ми каза тя. По-късно, когато сестра ми Маргот влязла да се изкъпе, за да иде на пристанището, успяла някак си да го замъкне в стаята. Потънал в съня, той, без да се разбуди, чул първия рев на епископския параход. След това спал дълбоко, капнал от гуляя, докато сестра ми монахинята не влязла в стаята, навличайки набързо расото си, и не го събудила с безумния си вик:
— Убиха Сантяго Насар!
Жестоките удари с нож бяха като въведение към безмилостната аутопсия, която отец Кармен Амадор бе принуден да извърши поради отсъствието на доктор Дионисио Игуаран. „Сякаш отново го убивахме, след като вече беше умрял — ми каза някогашният енорийски свещеник в уединението си в Калафел. — Но това беше заповед на кмета, а заповедите на оня дивак, колкото и да бяха тъпи, трябваше да се изпълняват.“ Той не беше съвсем прав. Сред суматохата в оня нелеп понеделник полковник Апонте провел спешен разговор по телеграфа с губернатора на провинцията и той го упълномощил да поеме следствието, докато изпратят съдия-следовател. Преди да стане кмет, полковникът е бил офицер в армията и нямаше никакъв опит по въпросите на правосъдието, а беше прекалено самонадеян, за да попита някого, който би могъл да знае откъде трябва да се почне. Първото, което го разтревожило, било аутопсията. Кристо Бедоя, който беше студент по медицина, бил освободен от това задължение като близък приятел на Сантяго Насар. На кмета му хрумнало, че тялото би могло да се замрази, докато се върне доктор Дионисио Игуаран, но не намерили толкова голям хладилник, а единственият подходящ на пазара не работел. Тялото, изложено в средата на салона, за да го видят всички, бе поставено върху желязно походно легло, докато му направят скъп ковчег. Бяха донесли вентилаторите от спалните и още няколко от съседните къщи, но имаше толкова много хора, които искаха да видят убития, че трябваше да разместят мебелите и да махнат клетките и саксиите с папрат, и въпреки това горещината беше нетърпима. А и кучетата, възбудени от миризмата на смъртта, увеличаваха суматохата. Не бяха престанали да вият, откакто влязох в къщата, докато Сантяго Насар още агонизираше в кухнята, и заварих Дивина Флор да реве с глас и да ги пъди с един кол.