Личното ми впечатление е, че умря, без да проумее смъртта си. След като обещал на сестра ми Маргот, че ще иде да закуси у нас, Кристо Бедоя го повел под ръка по кея и двамата изглеждали тъй безгрижни, че предизвикали лъжливо успокоение. „Вървяха толкова доводи — ми каза Меме Лоайса, — че благодарих на бога, защото помислих, че въпросът се е уредил.“ Не всички обичаха толкова Сантяго Насар, разбира се. Поло Карильо, собственикът на юзината, мислел, че спокойствието му не се дължало на невинността му, а на цинизъм. „Въобразяваше си, че парите му го правят неуязвим“ — ми каза той. Фауста Лопес, жена му, добави: „Като всички араби.“ Индалесио Пардо тъкмо излизал от магазина на Клотилде Армента, където близнаците му били казали, че щом епископът си замине, ще убият Сантяго Насар. Той, както и мнозина други, помислил, че това са приказки на махмурлии, но Клотилде Армента потвърдила, че е вярно, и го помолила да настигне Сантяго Насар и да го предупреди.
— Не си прави труда — му казал Педро Вихирпо, — защото все едно, че вече е мъртъв.
Това било прекалено явно предизвикателство. Близнаците знаели какво свързва Индалесио Пардо със Сантяго Насар и навярно са си помислили, че гой е най-подходящият човек да предотврати престъплението, и то без да трябва после да се срамуват. Но Индалесио Пардо срещнал Сантяго Насар под ръка с Кристо Бедоя сред тълпата, напускаща пристанището, и не посмял да го предупреди. „Уплаших се“ — каза ми той. Потупал по рамото и двамата и ги оставил да продължат. Те почти не го забелязали, защото били увлечени в изчисленията на разходите за сватбата.
Хората се разотивали към площада в същата посока, в която вървели и те. Тълпата била гъста, но на Есколастика Сиснерос й се сторило, че двамата приятели вървят по средата без никакви усилия, в празно пространство, защото хората знаели, че Сантяго Насар ще бъде убит, и не смеели да го докоснат. „Гледаха ни, сякаш бяхме призраци“ — ми каза Кристо Бедоя. Сара Нориега отваряла магазина си за обувки точно когато те минавали и се уплашила от бледността на Сантяго Насар. Но той я успокоил.
— Представете си, госпожице Сара — й подвикнал, без да спре, — след такова пиене!
Селесте Дангонд седяла по пижама пред вратата на дома си, надсмивала се над ония, които се били облекли, за да посрещнат епископа, и поканила Сантяго Насар да пие кафе. „Направих го, за да спечеля време, докато измисля нещо“ — ми каза тя. Но Сантяго Насар й отвърнал, че бърза да се преоблече, за да иде да закуси със сестра ми. „Обърках се — обясни ми Селесте Дангонд, — защото изведнъж ми се стори, че не могат да го убият, щом е толкова сигурен какво ще прави.“ Ямил Шаюм единствен направил онова, което бил решил. Щом чул мълвата, излязъл пред вратата на магазина си за платове и зачакал Сантяго Насар, за да го предупреди. Той бе един от последните араби, дошли заедно с Ибрахим Насар, бе негов ортак на карти до смъртта му и продължаваше да е верен съветник на семейството. Нямаше човек с по-голям авторитет от него за Сантяго Насар. Все пак Ямил Шаюм си помислил, че ако мълвата е лъжлива, ще предизвика тревога, и предпочел първо да подпита Кристо Бедоя, ако е по-добре осведомен. Като минали край него, той го повикал. Кристо Бедоя потупал по гърба Сантяго Насар, вече на ъгъла на площада, и се отбил при Ямил Шаюм.
— До събота — казал му той.
Сантяго Насар не му отговорил, а се обърнал на арабски към Ямил Шаюм, който също му отговорил на арабски, превивайки се от смях. „Това е една игра на думи, с която винаги се шегувахме“ — обясни ми Ямил Шаюм. Без да се спира, Сантяго Насар помахал на двамата за сбогом и завил зад ъгъла на площада. Тогава го видели за последен път.
Кристо Бедоя едва изслушал Ямил Шаюм и се втурнал да настигне Сантяго Насар. Видял го да завива зад ъгъла, но не го открил сред хората, които започвали да се пръскат из площада. Попитал няколко души, но всички му отговаряли едно и също:
— Преди малко ви видях заедно.
Ме му се вярвало, че Сантяго Насар би могъл да си стигне до къщи за толкова кратко време, но все пак решил да влезе да го потърси, защото намерил незаключена и открехната предната врата. Влязъл, без да забележи писмото на пода, и минал през сумрачния салон, като се стараел да не вдига шум, защото било още твърде рано за гости, но кучетата се разлаяли в задния двор и се втурнали срещу него. Той ги укротил с връзката ключове, както правел това стопанинът, и следван от тях стигнал до кухнята. В коридора се разминал с Дивина Флор, която носела кофа вода и парцал, за да измие пода на салона. Тя му казала, че Сантяго Насар не се е прибрал. Виктория Гусман тъкмо слагала на огъня яхнията от зайци, когато той влязъл в кухнята. Тя веднага разбрала какво става. „Душа не беше му останала“ — ми каза тя. Кристо Бедоя я попитал дали Сантяго Насар си е в къщи и тя му отвърнала с престорена безобидност, че още не се е прибрал да спи.