В края на август майка ми ми писа до гимназията в града и в една случайно подхвърлена забележка казваше: „Пристигна един много особен човек.“ В следващото писмо тя ми писа: „Особеният човек се нарича Баярдо Сан Роман и всички казват, че е очарователен, но аз не съм го виждала.“ Никога не се узна за какво е дошъл. Веднъж, малко преди сватбата, някой по-любопитен не се сдържал и го попитал, а той му отвърнал: „Обикалям от село на село и търся жена да се оженя.“ Може и да е било вярно, макар че той би могъл да отговори и нещо съвсем друго, защото говореше по такъв начин, че всъщност нищо не казваше.
Вечерта, когато пристигнал, дал да се разбере, че е инженер по железниците, и казал, че е крайно необходимо да се построи железен път до вътрешността, за да не зависят хората от прищевките на реката. На другия ден трябвало да изпрати телеграма и той лично я предал по телеграфа, а освен това показал на телеграфиста как да използва изтощените батерии. Със същата вещина говорел за разните болести в пограничните райони с един военен лекар, който по онова време отбивал там военната си служба. Обичал дългите шумни гуляи, умеел да пие и да разтървава побойници, но не обичал да се бие. Една неделя след литургия предизвикал най-опитните плувци, които не били малко, и надминал и най-добрите с двайсет загребвания на отиване и на връщане през реката. Мама ми беше разказала това в едно писмо, а накрая бе добавила нещо напълно в нейния стил: „Изглежда, че освен това плува и в охолство.“ То отговаряше на първоначалните слухове, че Баярдо Сан Роман не само може всичко и много добре върши всичко, но и разполага с неограничени средства.
Майка ми призна в едно свое писмо от октомври: „Хората го обичат много — пишеше тя, — защото е почтен и с добро сърце, а миналата неделя се причестил на колене и помогнал по време на службата на латински.“ По онова време не се разрешаваше човек да се причестява изправен и богослужението се извършваше само на латински, но майка ми имаше навик да прави такъв род повърхностни уточнявания, когато искаше да проникне дълбоко в нещата. Все пак след тази своя благословия тя ми писа две писма, в които не спомена нищо за Баярдо Сан Роман, дори след като се разчуло, че иска да се жени за Анхела Викарио. Едва доста време след злополучната сватба тя ми призна, че когато го видяла, вече било късно да поправи писмото си от октомври и че златистите му очи я накарали да потрепери от ужас.
— Заприлича ми на дявола — каза ми тя. — Но ти самият си ми казвал, че тези неща не бива да се пишат.
Запознах се с него по-късно, когато се прибрах за коледната ваканция, и не ми се видя толкова особен, колкото казваха. Стори ми се привлекателен, наистина, но твърде далече от идиличния образ, обрисуван от Магдалена Оливер. Стори ми се по-сериозен, отколкото можеше да се съди по лудориите му, и ми изглеждаше изпълнен с някакво вътрешно напрежение, едва прикривано от необикновената му хубост. Но преди всичко ми се стори много тъжен човек. По онова време вече беше обявил годежа си с Анхела Викарио.
Никога не можа да се изясни напълно как са се запознали. Собственицата на пансиона за ергени, в който живееше Баярдо Сан Роман, разправяла, че той си почивал следобеда в един люлеещ се стол в гостната към края на септември, когато Анхела Викарио и майка й прекосили площада с две кошници с изкуствени цветя. Баярдо Сан Роман поотворил очи, видял двете жени, облечени в черно от главата до петите, които изглеждали единствените живи същества в пустошта в два часа следобед, и попитал коя е по-младата. Собственичката отвърнала, че е най-малката дъщеря на жената с нея и че се нарича Анхела Викарио. Баярдо Сан Роман ги проследил с очи до другия край на площада.
— Името й отива — казал.
После отпуснал глава на облегалката на люлеещия се стол и отново затворил очи.
— Когато се събудя — казал, — напомни ми, че ще се оженя за нея.
Анхела Викарио ми каза, че собственичката на пансиона й разказала тази случка още преди Баярдо Сан Роман да й направи официално предложение. „Много се уплаших“ — каза ми тя. Трима души, които били по това време в пансиона, потвърдиха случката, но други четирима отрекоха това да е станало. И обратното — всички бяха единодушни, че Анхела Викарио и Баярдо Сан Роман се видели за пръв път на националния празник през октомври, по време на събора с благотворителна цел, на който тя отговаряла за томболата. Баярдо Сан Роман пристигнал на празника, отишъл право при тезгяха, зад който стояла бледата Анхела, облечена в черно до китките на ръцете, и я попитал колко струва латерната със седефени инкрустации, която била най-голямата атракция на събора. Тя му отговорила, че не се продава, а ще се разиграе на томбола.