— Още по-добре — казал той. — Така ще е по-лесно, а и по-евтино.
Тя ми призна, че той й направил впечатление, но съвсем не й вдъхнал добри чувства. „Мразех надутите мъже, а за пръв път виждах толкова наперен тип като него“ — ми каза тя, спомняйки си оня далечен ден. „Освен това го помислих за поляк.“ Още повече се смутила, когато обявила номера на латерната сред всеобщото напрегнато очакване, и действително я спечелил? Баярдо Сан Роман. Не можела да си представи, че само за да я слиса, той откупил всички билети от томболата.
Същата вечер, когато се прибрала у дома си, Анхела Викарио намерила там латерната, увита в луксозна хартия и вързана с органдинова панделка. „Никога не разбрах как е узнал, че имам рожден ден“ — ми каза тя. С доста усилия убедила родителите си, че не е дала никакъв повод на Баярдо Сан Роман, за да й изпрати такъв подарък, а още по-малко по такъв явен начин, че всички да забележат. Така че по-големите й братя Педро и Пабло отнесли латерната в пансиона, за да я върнат на собственика, и направили това по толкова очебиен начин, че нямало човек, видял пакета да влиза в къщата им, който да не го е видял и да излиза. Но това, което семейството не взело под внимание, било неотразимото обаяние на Баярдо Сан Роман. Близнаците не се прибрали до другата сутрин, замаяни от пиенето, а когато се върнали, носели латерната и водели Баярдо Сан Роман, за да продължат гуляя в къщи.
Анхела Викарио беше най-малката дъщеря на семейство със скромни доходи. Баща й, Понсио Викарио, беше златар от средна ръка и от неуморното взиране в златните украшения — за да се поддържа честта на семейството — бе загубил зрението си. Майка й, Пурисима дел Кармен, преди да се омъжи, била учителка. Нейният кротък и някак тъжен вид много добре прикриваше твърдия й характер. „Приличаше на монахиня“ — спомня си Мерседес. Тя с такава жертвоготовност се посвети на съпруга си и отглеждането на децата, че понякога човек забравяше, че съществува. Двете по-големи дъщери се бяха омъжили много късно. Освен близнаците имаше още една дъщеря, която бе умряла от треска, и две години след това семейството продължаваше да пази умерен траур в къщи и строг навън. Синовете бяха отгледани, за да бъдат мъже. Дъщерите бяха възпитани, за да се омъжат. Знаеха да бродират на гергеф, да шият на машина, да плетат дантела, да перат и гладят, да правят изкуствени цветя и фини сладкиши и да пишат годенически писма. За разлика от момичетата от онова време, които бяха занемарили погребалните обреди, четирите дъщери на Викарио бяха майсторки в древното изкуство да се бди над болните, да се утешават смъртниците и да се обличат покойниците. Единственото нещо, което майка ми не харесваше у тях, беше навикът им да се решат вечер преди лягане. „Момичета — казваше им тя, — не се решете вечер, защото моряците се губят.“ Като се изключи това, се смяташе, че няма по-добре възпитани момичета. „Съвършени са — чувах я да казва често. — Всеки мъж ще е щастлив с тях, защото са научени да страдат.“ Въпреки това за мъжете, които се ожениха за двете по-големи дъщери, се оказа трудно да разкъсат обръча, защото сестрите винаги и навсякъде ходеха заедно: уреждаха танци за сами жени и бяха склонни да откриват задни помисли в намеренията на мъжете.
Анхела Викарио беше най-хубавата от четирите и майка ми казваше, че също като великите кралици в историята и тя се е родила с пъпната връв около врата. Но Анхела имаше безпомощен и глуповат вид, който предвещаваше, че я очаква несигурно бъдеще. Аз я виждах всяка година по време на коледната ваканция и всеки път ми изглеждаше все по-безпомощна на прозореца у дома си, където следобед сядаше да прави книжни цветя и да пее старомомински валсове със съседките си. „Вече за нищо не я бива — ми казваше Сантяго Насар — тая твоя братовчедка, глупачката.“ Веднъж, малко преди да облече траура за сестра си, я срещнах на улицата, за пръв път облечена като жена, с накъдрени коси, и едва можах да повярвам, че е тя. Но този образ бе мимолетен — с течение на годините тя изглеждаше все по-глупава. Дотолкова, че когато се разчуло, че Баярдо Сан Роман иска да се жени за нея, мнозина помислили, че това ще е някаква подлост от страна на другоселеца.