Жан Фроасар
Хроники
Тази част не е сканирана.
ВСТЪПЛЕНИЕ1
С цел да бъдат надеждно съхранени и за да се мълвят от уста на уста — сега и во веки веков — необикновените постъпки и дивни ратоборства от войните между Франция и Англия и сдружените и съюзени с тях съседни кралства, аз, Жан Фроасар, ковчежник и каноник от Шиме, се заех с перо да ги опиша и предам в немерена реч най-достоверно, според както бях осведомен от доблестните рицари и щитоносци, лично допринесли да се извършат и умножат горепоменатите подвизи, а също и според свидетелствата на неколцина най-вещи в своя занаят херолди2 и техни помощници, на които по право и дълг се полага да издирват и да разказват безпристрастно подобни дела.
Трябва да знаете, че съставих и сътворих, продиктувах и натъкмих тази летопис честно и според силите си след изслушване и според разказите на горепоменатите очевидци и нито нещо промених или разкрасих, нито взех страна. В тези редове са запечатани спомени за славните постъпки на всички отличили се, без оглед на отечество и народност. Та нали, както знае всеки, който се е отдал на събирателство и оценителство на ратни подвизи, твърде сериозно начинание е то, за да си позволим каквото и да е отклоняване от истината.
ПРЕДСКАЗАНИЕТО3
По онова време в Сецилия управляваше крал на име Робер4, прочул се и прославил се като най-вещ звездоброец, и той се опита, доколкото може, да възпре краля на Франция и коронния съвет да влизат във война с английския крал, комуто била орисана сполука във всяко начинание. Същият този Робер, владетел на Сецилия, на Неапол и на Йерусалим, предсказа, че Уиндзорският глиган5 ще впие стръвно зъби в портите на Париж, а според Мерлиновите пророчества в Сказанието на Брут6, този глиган бил не друг, а Едуард. И силно желаеше крал Робер горепоменатите самодържци да се спогодят и да турят край на враждата си, защото питаеше голяма обич към френската корона и го̀рко му бе да вижда, че я грози погибел. Тогава яви се този владетел Робер в Авиньон7 пред папа Климент8 и Съвета от каноници и разкри им за бедствията, надвиснали над Франция, като ги помоли и настоя да сторят всичко, за да помирят настръхналите за люта бран крале, защото ни единият, ни другият скланя да отстъпи, на което папа Климент VI и кардиналите откликнаха своевременно, казвайки, че на драго сърце ще се заемат с това, пък дано двамината монарси благоволят да ги послушат9.
ЗАВЕТЪТ НА КРАЛ ШАРЛ
Когато крал Шарл10 усети и осъзна, че настъпва краят му, нареди да свикат дванадесетте пера11 на Франция и всички благородници, които бе възможно най-скоро да пристигнат, и когато се явиха пред него, рече им:
— Любезни сеньори, всинца сте мои родственици и на служение при мен. Усещам и разбирам, че часът ми е ударил и съм пътник. Поверявам ви моята съпруга, кралицата, която е бременна. Ако даде Господ тя да роди мъжко чедо, от каквото се нуждае короната на Франция, аз ви моля да бдите над него и да го възкачите на престола, когато прецените, че е настъпил моментът. Ако ли рожбата е женска, определете друг, справедливо избран престолонаследник, тъй като знам добре, че нашите закони12 и разпоредби не позволяват момиче да наследи кралството.
Всички дадоха обет вярно да изпълнят завета. Сетне, през нощта срещу Петдесетница, в лето Господне хиляда триста двадесет и осмо, крал Шарл издъхна.
Скоро след неговата кончина, съпругата му, кралица Жана, се сдоби с момиченце и това хвърли в смут цялото кралство. Когато дванадесетте пера на Франция и най-високопоставените барони, узнаха, че кралицата си има момиченце, събраха се всички в Париж, за да обсъдят и намислят кому се полага френското кралство и кого да въздигнат на престола. Много мнения и много речи се размениха и изрекоха. Предложи се между другото тази чест да бъде оказана на Едуарда, младия крал на Англия, сестреник на покойника, ала отхвърлена бе след кратко обсъждане, понеже дванадесетте пера на Франция твърдяха, както твърдят и сега, че поради особено благородното си естество френската корона не може по никой начин да се предава на жена или по женска линия. Тогава дванадесетте пера спряха избора си на месир Филип Дьо Валоа13, син на граф Дьо Валоа, племенник на Негово Величество крал Филип и братовчед на блаженопочившия крал Шарл. За общото споразумение короната на Франция да се отдаде на Филип Дьо Валоа и той да възлезе на престола с усърдие спомогнаха граф Дьо Ено, граф Ги Дьо Блоа и месир Робер Д’Артоа, защото и тримата водеха за жени сестрите му.
1
Откъсите са взети от Римския ръкопис на хрониката на Фроасар според изданието на Гьорг Т. Дилър. Всяко отклонение от това издание е изрично указано.
2
Средновековната хералдика обединява специфични познания и действия, тясно свързани с рицарството като практика и идеал след края на XIII в. Доспехите скриват напълно рицаря и не позволяват да се разбере кой е — възниква символният език на гербовете, който херолдите владеят („Le heraut est celui qui sait voir“ — Херолдът е този, който узнава с поглед). В битка те съпътстват сеньорите и им разкриват личността на техните знатни противници. Херолдите познават правилата за почтено водене на бой, турнири и т.н. и следят те да се съблюдават. Някои херолди са автори на трактати по рицарско право, по хералдика и по родословие на благородниците или дори на хроники. Херолдите са имали чинове, вървящи по възходяща линия, както следва: poursuivant d’armes, heraut d’armes, roi d’armes.
3
Откъсът е съставен по изданието на Симеон Люс, т. II, кн. I, параграф 117. Това издание следва т.нар. Амиенски ръкопис на Хрониките, но привежда и множество откъси от Римския ръкопис.
5
Уиндзорският замък, намиращ се в едноименното градче на 40 км от Лондон, бил любима кралска резиденция. Построен е през XII в. около феодална кула, която издигнал Вилхелм Завоевателят (1027(8)–1087).
6
Магесникът Мерлин е герой от бретонските легенди, лежащи в основата на френски литературни произведения от XII и XIII в.
7
Под натиска на Филип Хубави, който се опитва да постави Светия престол под своя власт, южнофренският град Авиньон става седалище на седем папи от 1309 до 1377.
9
Действително кардиналите Анибал дьо Уекано и Етиен Алберти били натоварени да помирят Едуард III (1312–1377) и Филип VI дьо Валоа (1294–1350), но мисията им не успява.
10
Шарл IV Хубави (1294–1328), син на Филип Хубави, е последен потомък на династията на Капетингите по права линия.
11
Френската дума пер (paire) означава равен. В средновековната йерархия перове са наричали равните помежду си феодали, имащи еднакви права и задължения спрямо сюзерена. Дванадесетте пера са дванадесетте първи всред равните, които образували висш кралски съвет. Обратно, в средновековна България е съществувал т.нар. болярски синклит, който обаче е бил съставен от назначавани по царска воля хора.
12
В Салическия законодателен сборник (т.нар. Салическа правда — V-VI в.) не съществува такъв закон. В периода от края на X в. до началото на XIV в. всички френски крале са имали наследници от мъжки пол. Именно това стечение на обстоятелствата започнало да се възприема като закон. Впрочем, поне на теория, кралската власт при Капетингите е била изборна, а не наследствена до края на XII в. (вж. P. Gasguet.
13
Несъмнено все още смътното национално чувство е играло роля при този избор. По думите на един съвременник „коронясан бе Филип Валоа, защото е родом от кралството“. Първата употреба на nation като термин с неговото съвременно западноевропейско значение се среща у френския юрист и философ Жан Боден през XVI в.