Най-подир, известѐн бе и повикан от крал Филип преминалия към французите, както вече знаете, месир Жеан Дьо Ено. Той пристигна, за да се постави в разположение на краля — в най-добро снаряжение и придружен, както се следва, от рицари и щитоносци от Ено, Брабант и Хабен. Силно се възрадва кралят от пристигането му. Придохождаха и стичаха се воини от вси страни, за да се поставят в служба на краля на Франция и на кралството — едни, защото така повеляваше васалният им дълг, други, за да припечелят плата като волнонаемници. Ала потеглилите от далечните покрайнини не свариха да пристигнат по едно време с находящите се по-наблизо и англичаните напредваха ли напредваха.
ФИЛИП VI БЪРЗА КЪМ БРОДА БЛАНК ТАК
В четвъртък сутринта кралят на Франция вдигна стана си в Арен36 и прати съгледвачи да проучат местността и да му донесат за англичаните. Като стигнаха до Оазмон, съгледвачите се натъкнаха на огньове с чевермета, зарязани от англичаните печени-недопечени, на котли и казани препълнени с полусварени мръвки, на опалени пещи с наскоро намятани самуни. Неколцина подхвърлиха:
— Големи дяволи били това англичаните! Уж зарязали софрата, та ние да се разполагаме и да ги оставим да се изнижат по чорапи.
Известиха за всичко на краля на Франция, който по него време яздеше рамо до рамо с Жеан Дьо Ено и людете му между Арен и Оазмон, като му доложиха и разказаха, че англичаните са съвсем наблизо. Кралят нареди на людете си да побързат. Стигнаха до Оазмон по време за литургия, влязоха в града и кралят отседна при Тамплиерите да отдъхне и той, и цялото му войнство. Разтовариха обозните коне, наизвадиха храна, подкрепиха се, пийнаха по глътка, сетне отново запрегнаха колата и ги натовариха. Тогава се издаде заповед обозните коли, каруците и товарните животни да хванат пътя за Абвил и да вървят нататък, а пехотата и конниците да последват маршалските знамена. Заповедта бе точно изпълнена. Френското войнство напусна Оазмон най-много час след пристигането си в града и всички поеха в боен ред и, както явно личеше, твърдо решени да догонят англичаните. Англичаните пък вече бяха на брега на Сома при брода Бланк Так и за да преминат отвъд, разполагаха само с времето, нужно на французите за изминаване на пътя от Оазмон до реката, ще рече около пет левги.
Сега ще узнаете за развоя на събитията през този ден, в който англичаните възнамеряваха да прекосят Сома.
АНГЛИЧАНИТЕ УСПЯВАТ ДА ПРЕМИНАТ СОМА
а) Версия на С. Люс37
Прочее, да поговорим за краля на Англия, когото оставихме в Оазмон. Той добре знаеше, че кралят на Франция е по петите му с цялото си войнство и горещо желае да влязат в сражение, затова много искаше да премине с людете си река Сома. Привечер, след завръщането на двамината маршали, които бяха обходили местността чак до вратите на Абвил и дори се бяха сблъскали с французите пред Сен Валери, кралят свика съвет и доведоха по негова заповед множество пленници от Понтийо и Вимьо, уловени от неговите люде. Кралят ги запита най-вежливо има ли измежду тях някой да знае брод под Абвил, през който безопасно да преминат той и войската му.
— Ако някой склони да ни каже, ще го пуснем на свобода, а с него, за благодарност, и двадесетмина от другарите му.
Тогава изстъпи се напред, за да говори, един момък, когото наричаха Гобен Агас, защото от добре по-добре познаваше брода Бланк Так — родом бе от тия места, тук бе израснал и дори нея година няколко пъти го бе преминавал. Рече той на краля:
— Аз се наемам. Бог да ми е свидетел, дума давам да ви отведа на такова място, гдето благополучно ще прекосите Сома заедно с цялата войска и не го ли сторя, главата ми вземете. Зная плитчина, гдето на разденяване и на мръкване водата стига едва до колене и дузина мъже преспокойно успяват премина рамо до рамо. От морския прилив реката се покачва и не можеш я прегази, ама при отлив, два пъти в денонощието, оттегля се. Там точно е най-маловодна и човек лесно се прехвърля отвъде, било пешком, било на кон. Инак остава само мостът при Абвил — големия укрепен град с многото войска. Пък на това място, господарю, дето ви говоря, Бланк Так му викат, сиреч Бяло Петно, защото дъното е покрито с як бял камък и, не поддава та, ако щеш с кола преминавай.
36
На 14 август 1346 г. Филип дьо Валоа в съзвучие с рицарските порядки и понятия за война изпраща писмено предложение до Едуард III войските им да се срещнат на определено място и ден за сражение, което да разреши спора им. С устния си отговор и с нападението на Галския принц на градчетата югозападно от Арен изпадналият в неблагоприятна позиция английски крал отклонява Филип от Поаси, където пресича Сена на 16 август и заплашва Париж. След това той пише на френски на Филип: „…ни най-малко не възнамеряваме по Вас да се водим и Вие да определяте часа и мястото на сраженията.“ Поведенческият асинхрон между Едуард III и Филип VI, коренящ се в различни ценности и в различен светоглед, се проявява повторно и още по-ясно непосредствено преди падането на Кале (вж. по-долу). На 31 юли 1347 след безуспешни тридневни преговори Филип дьо Валоа повторно отправя подобна покана към Едуард III. В писмо на английския крал четем: „Подир това, във вторника около повечерие, явиха се неколцина благородници и рицари от името на нашия противник, за да преговаряме, и отправиха покана към нашите люде от името на ижеспоменатия наш противник в смисъл да излезем отвъд блатата, а те да ни дадат възможност да определим сгодно място и време за сражение от днес до идния петък вечерта (т.е. до 3 август)…“ Английският крал твърди, че още на другия ден изпратил утвърдителен отговор, но и Фроасар, и Жан Льо Бел са на противното мнение. Някои историци смятат, че Едуард III е приел поканата формално, за да не влезе в разрез с рицарския код на поведение, но на практика този код позволявал протакане и проваляне на поетите задължения по какъв ли не повод.