— Вѝдя ги! Иде дългоочакваната помощ! — дважди това издума.
Градските обитатели скоро се завтекоха един през друг по бойниците и крепостните зъбери да зърнат що става. И ясно съгледаха, че се приближават към Хембон кораби безчет, големи и малки и добре въоръжени. И на всинца окрили се духът, тъй като явно бе, че се задава месир Амарис Дьо Клисон начело на помощта от Англия, за която говорих по-горе и която шестдесет дни бе възспирал насрещният вятър.
Когато кастеланът Рьоно Дьо Жинян, месир Ив Дьо Тигри, месир Гальоран Дьо Ландрьонал и останалите рицари съзряха идещите подкрепления, рекоха на епископа, че може да се откаже от уговорката, тъй като несклонни са да се вслушат в подбужденията му. Негово преосвещенство месир Ги Дьо Лион люто се прогневи и каза:
— Господа, види се, ще се разцепи на две дружината ни, защото вие ще останете тук с графинята, а аз ще ида отсреща, при оня, на чиято страна е, струва ми се, правото.
И напусна светиня му Хембон, отправяйки предизвикателство към господарката и съратниците ѝ, и яви се пред ижепоменатия месир Ерви да огласи отказа им и да разправи каква бе работата. Същият този месир Ерви изпадна в силна ярост и разпореди тутакси да нагласят възможно по-близо до замъка най-мощните стенобитни машини, заповяда да започнат денонощна стрелба, сетне си замина. И отведе чича си — негово преосвещенство епископа — при месир Луи Испански, който го срещна радушно и с отворени обятия. Същото стори и месир Шарл Дьо Блоа, когато отидоха при него.
Графинята пък, грейнала от радост, се погрижи да подготвят стаи, помещения и живелища, та удобно да подслонят дългоочакваните английски сеньори, и проводи най-достойни посрещачи. А когато най-подир самите те се появиха и се приближиха, лично тя пристъпи да ги приветствува и стори дълбок поклон. И ако с почести ознаменуваха и пищно отпразнуваха пристигането им, нищо чудно няма в това, защото в крайна нужда от подкрепления бе изпаднала графинята, както вече чухте. Тъй постъпи тогава тя, а и насетне тъй сторваше, щом ѝ се отдадеше случай. И отведе ги всинца — и рицари, и оръженосци — да пренощуват в замъка, докато бъдат отпосле удобно разквартирувани из града; а на следния ден нагости ги богато и пребогато.
ПОХОДЪТ НА ЕДУАРД III ПРЕЗ 1346 г.
До ушите на английския крал достигна вестта, че почти цяла Гаскония, без твърдините, е в ръцете на французите и че херцогът на Нормандия с бойците си е пред стените на Ажийон23. Граф Дерби вече му бе писал за общия вървеж на работите по тия земи с мнение и гледище, че както ги бяха спечелили, така и щяха да ги изгубят, ако не се погрижеха да ги защитят. А загубеха ли веднаж Гаскония, надали щяха скоро да си я възвърнат, ако изобщо сполучеха, тъй като французите щяха да подготвят градовете за отбрана и да ги укрепят по-яко и по-добре от преди. Пък и ако тукашни рицари преминеха на френска страна, дори да бъдеха отново покорени, нямаше да приемат властта на короната, а това не щеше да е добър пример за всички ония, които насетне можеха да изпаднат в сходни настроения.
Хубаво претегли кралят на Англия горизложените обстоятелства. А решението и волята му бяха да поведе бойци и стрелци, да се прехвърли по море до Бурдийо на река Жиронда и да вдигне обсадата на Ажийон — ако не друго, поне щеше да го запази като свое владение. И той свика и прикани люде, годни да носят оръжие, в Лондон на осмия ден след Свети Йоан Летни. Явиха се всички призовани и с писмо известени. И потегли кралят от замъка Уиндзор, пристигна в Сен, а оттам в Елтем, и неотлъчно кралицата го сподиряше. След набавянето на хранителни припаси и привеждането на флотата в ред и след привършването на всички приготовления, кралят на Англия разпореди людете му постепенно да се отправят към Уесмут, Плимут и Дартмут, а корабите да се товарят, сетне се сбогува с кралицата и повери охраната ѝ на лондонската гвардия. Потегли, отвеждайки със себе си най-големия им син, Едуард принц Галски, на връст около петнадесетгодишен24.
Всред най-доверените сподвижници и приближени на краля се намираше и французинът месир Годфроа Дьо Аркур25, изгнаник и прокуденик, за когото вече стана дума в нашето повестование. Същият този Годфроа Дьо Аркур бе най-доблестен рицар, мъдър на съвети и храбър в бран, доколкото това му бе възможно, защото много бе хром. Ала това ни най-малко му не пречеше да е смел и предприемчив и никога не бе се случвало да е обръщал гръб на неприятеля, но поради изгнанието и прокудата в душата му бе избуяла мъст и неприязън. Той твърдеше, че зли завистници незаслужено го оскандалили само задето държал нормандските обичаи и свободи да се съблюдават и съхраняват непокътнати. И поради прекословие против кралската особа навлякъл си ненавист, на която — той сам обясняваше това пред Едуард и в двора — жадувал да отвърне с изпълнилата сърцето му мъст. Той полагаше големи усилия да постигне целта си и съветваше краля на Англия и корабоначалниците да стъпят на суша в Нормандия, уговаряйки ги, че ще ги отведе в земи, каквито нийде няма по света, от хубави по-хубави, щедроносни, тлъсти, изобилни на всякакви блага. И така говореше:
23
Стогодишната война вече е започнала. През 1345 г. и 1346 г. граф Дерби провежда два успешни похода в Гюйен — област от оспорваната Гаскония (Аквитания). За да му даде отпор, Филип VI събира голяма войска, която поставя под командването на сина си Жан, херцог Нормандски. След няколко победи французите обсаждат цвета на английските нашественици в крепостта Егюийон, разположена на река Гарона (началото на м. април 1346). За намерението на Едуард III да се притече на помощ на обсадените научаваме от негово писмо с дата 6 май 1346 г.
24
Галският принц с прозвище Черния принц (1330–1376) има бляскава военна кариера. По-късно той печели и битката при Поатие (1356) и пленява крал Жан II Добрия.
25
Годфроа дьо Аркур, сеньор на Сен-Совьор-Льо-Виконт в Нормандия, брат на граф Дьо Аркур, изпада в немилост „поради клевета и завист“. Предупреден навреме от приятели, той успява да се укрие преди публичното му заклеймяване (15 юли 1344 г.), влечащо след себе си конфискация на имуществата и екзекуция. Той забягва в Англия, вероятно в началото на 1345 г. С грамота от 13 юни същата година Едуард III го взема под своето височайше покровителство.