— Сър, до следващия прилив там ще бъдем и никой не ще ни се опре.
Вълнуваше се и палеше се кралят от тез речи и драговолно надаваше ухо да ги слуша, пък и намираха се всред приближените му съветници, които поддържаха месир Годфроа Дьо Аркур, ала умът му го зовеше да се притече на помощ на обсадените в Ажийон, тъй като ги грозеше опасност и погибел. И отговаряше, казвайки:
— Годфроа, сигурен съм, че съветите ви са искрени, но трябва първом да се заемем с най-неотложното. Нека доплаваме до Бурдийо и да обходим земите наоколо и аз ви обещавам, че не ще потеглим обратно за Англия, преди да сме изпълнили поне част от това, което възжелахте.
Тъй беседваха помежду си кралят на Англия и месир Годфроа Дьо Аркур. И ето, че се озоваха на пристана пред корабите, натоварени с припаси в пълна бойна готовност, тъй както бе повелено и наредено. Щом двамината се явиха, нямаше какво повече да се чака, защото всичко бе набавено, а и излязъл бе доста силен вятър. Всички се качиха по корабите, вдигнаха котва, напуснаха пристанището и разпънаха платна26. Кралят възнамеряваше да поемат към Бурдийо в Гаскония, но малко след като навлязоха в открито море, смятайки да се възползвуват от попътния вятър, той се обърна срещу им, та невъзможно бе да продължат напред. Наложи се да останат на котва край Нормандските острови тъй дълго, че започна кралят да се коси. Тогава месир Годфроа Дьо Аркур му каза:
— Сър, бъдете сигурен, че Божията повеля е да идем в Нормандия. Моля ви, Нему не вярвате ли, на вятъра повярвайте и ще видите как скоро работата ще потръгне.
— Годфроа — отвърна кралят на Англия, — ако замъкът Ажийон и обсадените се намираха в Нормандия, незабавно бих склонил натам да заплаваме, ала трябва и подобава час по-скоро да продължим напред, та да подкрепим изпадналите в опасност и беда другари.
На тези слова отвърна месир Годфроа Дьо Аркур и рече:
— Сър, каква по-голяма помощ от това да навлезете във френското кралство, за да поведете тоз час люта бран? Ще препуснете с цялото си войнство до сам градските порти на Париж27 и нито някой ще може да ви възпре, нито ще се изпречи на пътя ви. Такъв поход най-сигурно ще предизвика вдигане на обсадата, тъй като цялото рицарство ще бъде свикано да излезе насреща ви за отпор. А най-първом ще помислят и ще проводят за Нормандския херцог и за великите барони на Франция, сега на стан край Ажийон.
Тогава английският крал устреми поглед към находящите се до него граф Уорвик и граф Арондиел и запита ги:
— Как ви се струва съветът на граф Годфроа Дьо Аркур?
Отвърнаха му:
— Сър, добър го намираме и най-вече прав е графът, че Гаскония е далеко, а като нямаме попътен вятър как да продължим да плаваме нататък? Излезете ли на суша в Нормандия и навлезете ли във френското кралство, както той казва, бързо-бързо ще вдигнат обсадата на Ажийон.
Кралят отново заговори:
— Тогава обръщайте и пълен напред към Нормандия, защото волята ни е натам да поемем и да плаваме, и нека Бог ни води!
Него ден кралят и коронният съвет определиха и въздигнаха за главнокомандващ флотата граф Дьо Уорвик, за конетабъл28 — владетеля на Бокам, за маршал — Томас Холандски, а за главен шамбелан29 на Англия — граф Дьо Онтидон. И наброяваха морското и сухопътното войнство на английския самодържец 4000 бойци и 12000 стрелци.
Така по заръка и повеля на краля корабите се насочиха към бреговете на Нормандия и скоро задуха силен попътен вятър, за какъвто не бяха и мечтали. Пристанаха в Ож Сен Ват на [полу]остров Константин. И така се възрадва месир Годфроа Дьо Аркур, задето най-подир навлизаха в Нормандия, че от радост го не свърташе на едно място и говореше:
— Нагазваме из най-мазните, из най-щедроносните земи на света и ще се разпореждаме с тях, както си поискаме, защото тукашният народ е прост и не му разбира главата от война.
ПРЕВЗЕМАНЕ И РАЗГРАБВАНЕ НА БАРФЛЬОР
26
Английската флота потегля на 22 юли 1946 г. от важно средновековно пристанище край селцето Порчестър, разположено северно от Портсмут в графство Саутхемптън.
27
В непоместен от нас пасаж Фроасар разказва как действително Едуард III почти стига до незащитения Париж, чийто обитатели изпадат в паника.
29
Първоначално шамбеланът се е грижел за всичко, свързано с кралските покои. През XIV в. тази длъжност започва да се превръща в чисто почетна и означава, че заемащият я се ползва с особено кралско благоволение.