— Какво... какво... какво правиш? — извика Рейгнър.
— Аз съм почти на шестстотин години — изтъкна Магнус и Рейгнър изсумтя, защото той променяше възрастта си както му скимне на всеки няколко седмици. Магнус продължи: — Струва ми се, че е време да се науча да свиря на музикален инструмент. — Той вдигна новата си придобивка, малък струнен инструмент, който приличаше на братовчеда, от когото лютнята би се срамувала. — Нарича се чаранго и възнамерявам да стана чарангист!
— Не бих нарекъл това нещо музикален инструмент — отбеляза кисело Рейгнър. — По-скоро е уред за мъчения.
Магнус прегърна чарангото, сякаш беше крехко и уязвимо бебе.
— Чарангото е красив и уникален инструмент! Корпусът му е направен от броненосец. Е, от сушена коруба на броненосец.
— Това обяснява звуците, които издава — каза Рейгнър. — Като плач на изгубен, гладен броненосец.
— Просто завиждаш — отбеляза спокойно Магнус. — Защото нямаш душа на истински артист като мен.
— О, направо съм позеленял от завист — сопна се Рейгнър.
— Стига де. Не е честно. Знаеш, че обичам да се шегуваш с цвета си.
Магнус отказа да се засегне от безжалостните критики на Рейгнър. Той изгледа своя приятел магьосник с високомерно безразличие, вдигна пак чарангото и започна да свири своята предизвикателна и красива мелодия.
И двамата чуха бързия тропот във вътрешността на къщата и шумоленето на рокля, преди Катарина да се втурне на двора. Бялата й коса се спускаше свободно по раменете, а лицето й изразяваше силна тревога.
— Магнус, Рейгнър, някаква котка издава много странни звуци — извика тя. — Ако се съди по тях, бедното създание е тежко болно. Помогнете ми да я намеря!
Рейгнър веднага избухна в истеричен смях, а Магнус се втренчи в Катарина и видя, че устните й потрепват.
— Наговорили сте се против мен и моето изкуство — обяви той. — Вие сте банда конспиратори.
Той отново засвири, а Катарина се приближи и сложи длан на ръката му.
— Сериозно, Магнус, шумът е отвратителен.
Той въздъхна.
— Всеки магьосник се извъди критик.
— Защо го правиш?
— Вече дадох подробно обяснение на Рейгнър. Искам да овладея някакъв музикален инструмент. Решил съм да се посветя на изкуството на чарангиста и не искам да чувам повече жалки възражения.
— Ако всички правехме списъци с нещата, които не искаме да чуваме... — измърмори Рейгнър.
Катарина обаче се усмихваше.
— Разбирам — рече тя.
— Мадам, не разбирате.
— Напротив, много добре разбирам — увери го Катарина. — Как й е името?
— Ще подмина намеците ти с пренебрежение — отвърна Магнус. — Тук не е забъркана жена. Аз съм се врекъл на музиката!
— О, ясно — каза Катарина. — Та как казваш, че му е името?
Името му беше Имасу Моралес и беше великолепен.
Тримата магьосници бяха отседнали близо до пристанището, на брега на езерото Титикака, но Магнус обичаше да участва в живота по начин, който Рейгнър и Катарина, които заради необичайния си външен вид бяха свикнали с тишината и усамотението още от детството си, не разбираха. Той ходеше до града и се качваше в планините за някое и друго приключение. И неведнъж, както Рейгнър и Катарина съвсем ненужно и дори обидно му напомняха, беше връщан у дома с полиция, макар че инцидентът с боливийските контрабандисти си бе чисто недоразумение.
Онази нощ Магнус не се забърка с никакви контрабандисти. Просто си вървеше по площад „Републикана" и се любуваше на изкусно скулптираните храсти и изкусно скулптираните скулптури. Градът под него сияеше като подредени в спретнати редички звезди, сякаш някой отглеждаше светлинна реколта. Красива нощ, в която да срещнеш красиво момче.
Първо чу музиката, а после и смеха. Извърна се да погледне и видя блестящи тъмни очи и рошава коса, а след това танцът на пръстите на музиканта. Магнус си имаше предпочитания по отношение на партньорите — черна коса, сини очи, честност — но в този случай го привлече особеният подход на това момче към живота. Не беше виждал подобно нещо и то го накара да пожелае да види още.
Приближи се и успя да улови погледа на Имасу. А уловеше ли погледа му, играта можеше да започне и Магнус даде начало, като го помоли да го учи да свири. Това беше начин да прекарва повече време с Имасу, но и наистина искаше да се научи — да разбере дали и той може да потъне така в музиката и да създава същите мелодии.
Но още след първите уроци Магнус разбра, че звуците, които изтръгва от чарангото, са малко по-различни от звуците, създадени от Имасу. Вероятно доста различни. Рейгнър и Катарина го умоляваха да се откаже от инструмента. Случайни минувачи по улицата го молеха да се откаже от инструмента. Дори котките бягаха от него.