Хората от енорията в Кимптън бяха доволни. Пристигането на млад деен мъж (независимо, че беше само студент по теология, а не истински свещеник, както казваха те) щеше да възобнови дейността на църквата, която след заминаването на последния свещеник от Кимптън зависеше единствено от добрата воля на свещенослужителите от околните енории. Хората се надяваха, че младият мистър Кортни ще се възползва от възможността да направи нещо за тяхната енория, останала сериозно пренебрегната, откакто мястото на свещеника се беше овакантило. Мисис Гарднър пък, която заедно с дъщерите си беше вложила много труд в малкото училище в Кимптън, беше дваж по-доволна от специалния интерес на Джеймс Кортни към музиката, защото помощта му щеше да е добре дошла за училището.
Колкото до работата му в Пембърли, и Дарси, и Елизабет го приветстваха и настояха да изисква от икономката всякаква помощ, от която има нужда, но той беше толкова поразен от богатството на материала, който откри, и от качеството на колекцията, че почти не напускаше библиотеката през целия ден. Мисис Ренълдс се оплака, че е таткова погълнат от работата си, че почти не докосва храната, която тя му сервира в едно малко преддверие. Скромен и усърден, Джеймс Кортни беше наистина много ревностен изследовател.
През лятото на 1822 г. в семействата, чиито истории са записани в хрониките на Пембърли, се родиха много деца; на Кити и Хю Дженкинс — две дъщери близначки Елизабет Ан и Марая Джейн; на приятелката на Кити Марая Лукас, сега Фолкнър, което вече имаше дъщеричка на име Катрин едно много желано момченце, наречено Даниел. Дойдоха новини и за четвърто дете на Лидия и Уикъм — още един син, който да носи не особено бойното име на баща си. До този момент дори мисис Бенет се беше отегчила от ражданията на Лидия и нищо не можеше да я убеди да пропътува разстоянието до Нюкасъл за събитието. Пред Джейн тя беше заявила, че й било додеяло от клатушкащи се пощенски коли и прашни пътища. Елизабет и Джейн обаче бяха на мнение, че това, което й е додеяло, са бърборещите и пищящи деца, които отдавна вече бяха престанали да бъдат нещо ново за нея.
Най-радостната новина за лятото дойде, когато мистър и мисис Гарднър разбраха, че ще стават дядо и баба. Каролайн, която дълго време беше помагала на Фицуилям с кампанията и агитациите за реформа, не беше признала дори и пред себе си, че копнее за дете. И въпреки това, когато след две години брак все още нямаше дете, братовчедките й не можеха да не забележат копнежа в очите й, когато играеше с техните деца.
Новината, че ще става майка през есента, донесе голяма радост на всичките й роднини и приятели. За съпруга й, чиито амбиции тя беше подкрепяла, криейки собственото си разочарование, това беше особено специален период на щастие. Любовта и предаността, които тя така всеотдайно му беше дала, получиха десетократна отплата и се оказа, че двамата притежават онази специална дарба да споделят щастието си с околните с ведър и заразителен оптимизъм, роден от вяра и упорит труд. Те очакваха детето си като благословен дар.
Но животът винаги върви ръка за ръка със смъртта.
Две взаимно несвързани събития се случиха почти изведнъж и надеждата от лятото на 1822 г. преля в тъга, а за някои обществени слоеве — и в отчаяние. Самоубийството на Касълрей41 — по това време маркиз на Лондондъри — държавник аристократ и патриот, мразен повече, отколкото заслужаваше, беше вероятно най-ниската точка от пропадането на държавата в политически хаос. Новината беше донесена от Фицуилям. Ходил беше в Лондон, за да агитира за отменянето на законите против работническите организации42, приети в разгара на Наполеоновите войни, когато репресията беше смятана за необходимо зло. Отбивайки се в Оукли да види роднините си и да вземе жена си, която беше прекарала няколко дни с родителите си, той се появи мрачен и съвсем не на себе си.
Каролайн, която му беше помагала с подготовката на някои от материалите, веднага попита дали нещо не е наред. Опасяваше се, че не е успял да се срещне с никого от Парламента. Разочарование ли беше, или нещо по-лошо, или пък му бяха отказали изслушване?
Страстно въвлечен в борбата за отхвърляне на законите, които забраняваха работническите обединения, като ги обявяваха за незаконни, Фицуилям беше заминал за Лондон, за да се срещне с хора като Франсис Плейс и радикалиста Джоузеф Хюм, но за свой ужас беше намерил там пълен хаос, настанал, след като новината за смъртта на Касълрей се беше разпространила като пожар навред из Уестминстър и целия град. Изглеждаше невероятно толкова прославен мъж, очевидно на върха на кариерата си, да посегне на живота си. Новината, която Фицуилям успя да предаде внимателно на Каролайн и родителите й, шокира и ужаси и тях. Не можеха да проумеят как е възможно мъж, посвели толкова голяма част от живота си на политиката и дипломацията, да умре по такъв начин. Повсеместно мразен, особено от по-младите радикалисти, по времето, когато беше още министър на външните работи, а през последните няколко години — миротворец, работил усилено за предотвратяването на друг голям пожар в Европа — при борбата на гърците за независимост от османската тирания.