Фицуилям разказа за суматохата, което беше обзета Уестминстър.
— Никой не знае какви са били мотивите му — агония ли, обезверяване ли, или някакъв личен протест срещу света — каза той, все още развълнуван, но и благодарен за възможността да отдъхне, дадена му от семейство Гарднър, чието благородство и постоянство контрастираха с анархията в града, останал ад гърба му.
По-късно тази година дойде още по-мрачната новина за смъртта на поета Шели в Егейско море. Заедно със свои съмишленици, сред които и романтикът Байрон, той беше отишъл да подкрепи гърците в борбата им и беше изчезнал в морето. Когато разбра, Каролайн се разплака. Прехвърлила възхищението си от Уърдсуърт върху Шели и Кийтс, тя с мъка беше осъзнала колко кратък е бил животът и на двамата — загинали трагично един след друг в рамките на една година. Изглеждаше така, сякаш младият живот на тези, които можеха да бъдат призовани да се борят за реформа и просвещение, е бил пропилян напразно.
— Не виждате ли, че губим най-добрите? — извика тя, докато Елизабет, която много обичаше малката си братовчедка, се опита да я успокои.
— Виждам и мога да споделя скръбта ти за гибелта им, миличка Каролайн, но помисли, че ще има и други. Фицуилям е сигурен, че настроенията се сменят, хората искат промяна. Тя трябва да дойде.
Ако думите и присъствието на братовчедка й можеха да успокоят Каролайн, не можеха да я убедят, че обстоятелствата са на път да се променят. От опита си като съратник на Фицуилям през последните две години, тя знаеше колко трудна може да бъде политическата борба. Известно време изглеждаше, че е невъзможно да бъде утешена, и родителите й взеха да се тревожат за здравето й. Но природата възвърна силите й.
По-късно тази година, когато в последния месец на есента се роди синът й, промяната в Каролайн беше толкова осезаема, че трудно можеше да се повярва, че само преди няколко месеца е била така обезверена. Благодарение на подкрепата на майка си и на забележителното благоразумие и неизменна любов и грижа на съпруга си, тя се справи с едно трудно раждане и скоро намери своето място в уюта на дома, от който явно нямаше желание да се откъсне поне за няколко години напред. Дъщеричката, родена година по-късно, й донесе още повече радост и беше почти невъзможно човек да си представи, че тази напълно удовлетворена млада жена с прекрасни деца е същото онова момиче, което безутешно беше плакало за Кийтс и Шели.
Дарси си позволи да изрази известно самодоволство:
— Казвах ти да не се притесняваш толкова, Лизи. Сигурен бях, че вроденото й благоразумие ще я вдигне на крака — каза той и Елизабет трябваше да се съгласи, че е бил прав.
Междувременно Фицуилям продължи кампанията си, работейки с реформистите и вигите срещу торите, чието правителство, макар и изгубило доверието на хората, продължаваше да не пада.
Веднага след смъртта на Джордж IV, който си отиде неоплакан и презрян, и след възкачването на Уилям IV43 на трона през 1830 г., темата за реформата отново излезе на преден план. Правителството на стария „железен дюк“44 беше нестабилно. Много търговци и предприемачи, които се бяха присъединили в необещаващ съюз към вигите — реформисти — лордовете Ръсел и Дърам, молеха торите да го изгонят. Независимо от недоверието си към вигите, лидерите на работническата класа — реформистите Кобет и Плейс, заедно с лидерите на средната класа като Брум нямаха друга алтернатива, освен да приемат уверенията на лорд Грей45, който тържествено обещаваше при следващите избори да се бори на страната на парламентарната реформа.
Фицуилям и поддръжниците му, които ежедневно събираха подписи за петициите си и средства за кампанията си, призоваваха към подкрепа за „силата на народа“ и в Уестминстър, и по места. Ясно беше обаче, че ще трябва да чакат и след предстоящите избори.
Нищо от това не тревожеше Каролайн, чиято преданост към каузата на мъжа й беше безрезервна. „Събирането на подписи“ беше част от ежедневието и също както грижите за децата или благотворителността.
43
William IV (1765–1837) — третият син на крал Джордж III и по-млад брат на Джордж IV, крал на Великобритания и Ирландия от 1830 г. до годината на смъртта си. — Б.пр.
44
Arthur Wellesley (1769–1852) — популярен като „дюкът на Уелингтън“ — „железният дюк“ — британски военен и политик, предвождал британската армия в битката при Ватерло, министър-председател по време на управлението на торите (1828–1830), противник на парламентарната реформа — Б.пр.
45
Charles Grey (1764–1845) — министър-председател на Великобритания и Ирландия в периода 1830–1834 г., член на партията на вигите, допринесъл за приемането на съществени промени в законите за избирателното право в страната си — Б.пр.