Тя излизаше от къщи с двуколката си, придружена от двете си деца и по-малката си сестра Емили, за да носи съобщения до жителите на Матлок, Ламбтън, Кимптън и Рипли, катереше скалисти пътеки, за да достигне до откъснатите ферми, прекосяваше потоци, за да предаде посланията до отдалечените колиби, и често спираше по пазарите и панаирите, за да разпространява памфлети или да събира подписи. Ентусиазмът й изненадваше майка й и братовчедките й, но баща й, макар да не говореше много за това пред другите, беше очевидно горд от упоритост и куража на дъщеря си.
Семейство Гарднър възприемаха себе си като семейство, благословено с много дарове, особено що се отнасяше до децата им. Ако понякога все пак имаше разочарования, те бяха свързани с безличния Робърт, който не притежаваше чара на сестрите си и по-големия си брат. Станеше ли дума за Каролайн обаче, мистър Гарднър чувстваше, че целеустремеността, енергичността и искрената радост, които струяха от нея, са компенсация за всички дребни неудачи, свързани с другите му деца. Те я открояваха от останалите и заразяваха и вдъхновяваха всички околни.
Бракът на Каролайн с Фицуилям беше обогатил светогледа й, беше открил пред нея нов, вълнуващ свят на социални и политически каузи, които тя от сърце приветстваше. Това, което впечатляваше семейството и приятелите й, беше способност й да се впуска безрезервно във всички тези дела, като същевременно остава мила и любяща жена, чиито съпруг и деца винаги получаваха най-всеотдайните грижи и любов.
Елизабет и Джейн, чиито щастливи бракове бяха плод на много по-малко усилия и на много повече спокойствие, така не успяваха да разберат напълно какво мотивираше младата им братовчедка. Но същевременно нито за миг не се съмняваха в щастието й.
Глава шестнадесета
И време за ново начало
Мистър Дарси и Елизабет не очакваха да се върнат отново в Кент през лятото на 1830 г. Тъкмо се готвеха да пътуват заедно със семейство Бингли, чиито деца бяха много близки с Касандра и Уилям, до Котсуолдс46, когато две събития несвързани едно с друго и напълно непредвидени, наложиха промяна в плана.
В края на юли почина крал Джордж IV. Кончината му едва ли можеше да бъде повод за скръб, но налагаше присъствието на Фицуилям в Уестминстър, тъй като той възнамеряваше да се кандидатира за парламентарните избори, които със сигурност щяха да последват. Нямаше как и тримата съдружници в търговете дела на мистър Гарднър да отсъстват едновременно, затова плановете бяха пренаредени. Джейн и Елизабет, крито с нетърпение очакваха да прекарат почивката заедно, бяха разочаровани, но се надяваха отлагането да не бъде за повече от десет дена, когато най-неочаквано дойде новината за ненавременната смърт на мистър Колинс. Макар у Елизабет той винаги да беше извиквал единствено смътно презрение, тя беше дълбоко разстроена — заради последствията, които смърт му щеше да има върху скъпата й приятелка Шарлот. Дарси и съобщи новината рано сутринта. Пристигнало беше съобщение от Розингс, след като пратеникът беше яздил цяла нощ, и Дарси, със загриженост, изписана върху лицето му, внимателно събуди жена си:
— Миличка, дойде една тъжна новина.
И когато Елизабет седна в леглото, уплашена да не се е случило нещо с баща й, чието здраве беше причинило известни притеснения миналата зима, Дарси я прегърна и й съобщи, че съпругът на Шарлот е починал неочаквано предишната вечер. Реакцията на Елизабет беше светкавична:
— О, Господи! Милата Шарлот! Трябва веднага да отида при нея.
Дарси, който беше очаквал това й желание, вече беше изпратил съобщение до Ламбтън, за да информира семейство Гарднър и да помоли за помощта им по отношение на децата. Елизабет стана и незабавно започна да се приготвя за път.
През цялото дълго пътуване, което, с изключение на отклоняването до Оукли с децата, беше прекъснато единствено за смяна на конете и за малка почивка, Елизабет не пророни нито дума. В изражението й се четяха чувството на вина и тъгата, които я терзаеха. Страданието й идваше не от някакво усещане за голяма загуба поради смъртта на мистър Колинс, а от мисълта, че макар често и на всеослушание да беше осъждала доста сурово нелепото поведение на човека, за когото се беше омъжила приятелката й, сега, след като той беше мъртъв, Шарлот щеше да остане съвсем сама, лишена от сигурността, която й беше давал бракът с мистър Колинс. По едно време на лицето й се изписа такава мъка, че Дарси се пресегна и хвана ръката й с надежда да я утеши поне малко, но успя единствено да отприщи порой от сълзи.
46
The Cotswolds (англ.) — регион в Южна Англия, забележителен с красивата си природа и живописни населени места — Б.пр.