По-късно, когато се приготвяха за тръгване, Елизабет и Дарси настояха Шарлот да обещае, че ще ги посети в Пембърли. Никак имаше да й бъде трудно да изпълни такова обещание — толкова благодарна беше за подкрепата и добрината на двете си приятелки от детинство и съпрузите им, които искрено уважаваше.
Тя се съгласи да ги посети веднага щом уреди формалностите и приключи с ангажиментите си в Хънсфорд.
— Лейди Катрин беше много любезна. Увери ме, че мога да остана колкото е нужно и ми предложи помощта на управителя си за документите. Аз обаче искам да приключа всичко възможно най-скоро, Лизи. Няма да злоупотребявам с гостоприемството й — заяви тя.
— Тогава трябва да дойдеш при нас, мила Шарлот — предложи Елизабет. — Доведи и децата. Каси мечтае за малка приятелка. За всички ни ще бъде чудесно.
— Можем да ти обещаем една спокойна есен в Дарбишър — добави Дарси, а Шарлот, въпреки траура си, се усмихна.
— В Пембърли винаги е било така спокойно. Много обичам това място. Благодаря ви и на двамата толкова сте добри. Ще видим скоро.
Когато се прибраха в Дарбишър, намериха Фицуилям много развълнуван, ангажиран най-усърдно с предстоящите избори. В Оукли също тръпнеха от вълнение, защото очакваха Ричард, най-големия син в семейство Гарднър, да се завърне от Париж, където беше завършил обучението си по медицина. Каролайн и Фицуилям, знаейки колко социално е ангажирано семейството му нямаха търпение да го включат в своята кампания, докато родителите му просто копнееха отново да си бъде у дома с тях след почти две години, прекарани във Франция.
След смъртта на крал Джордж и падането на правителството на торите, ръководено от дюка на Уелингтън, обещаващите реформа виги бяха спечелили подкрепата на влиятелните търговци и средната класа. Реформистите, които бяха намерили ново вдъхновение в бурните събития в Европа, особено във Франция, подкрепяха позицията на вигите, макар тя да не им осигуряваше и половината от това, към което се стремяха. Сравнена с постиженията на безкръвната революция в Париж — „трите славни дни“, които бяха довели до свалянето на Шарл Х47, предложенията на вигите за промяна не дадоха съществен резултат. Фицуилям обаче обясняваше:
— На повече не можехме и да се надяваме, пък и спечелихме средната класа на страната на реформата в избирателните права.
Лорд Грей обещаваше законопроект за реформа48, която щеше да промени избирателната система и да даде силата на хората, които посредством индустрията и търговията градяха богатството на нацията. Досега в Парламента доминираха благородниците и поземлената аристокрации — време беше и останалата част от народа да защити правата си. Това прокламираха сподвижниците на Фицуилям, когато организираха събрания и улични демонстрации. Те бяха убедени, че с избори и нов Парламент ще се постигне истинска реформа. Тъй като жените нямаха прано на вот и много обикновени хора, които не притежаваха земя, нямаха достъп до Парламента, Каролайн и съпругът й вярваха, че ако информацията стигне до домовете и ръцете на трудовия народ, това ще даде резултат в бъдеще.
На връщане от едно гостуване у семейство Гарднър Дарси и Елизабет най-неочаквано се натъкнаха на Каролайн — в малка двуколка, придружена от двете си деца и сестра си Емили, да раздава памфлети пред странноприемницата в Ламбтън. Виждаше се, че интересът е голям, тъй като хората се спираха и задаваха въпроси, а Каролайн, очевидно добре обучена от Фицуилям, имаше отговор на всеки въпрос.
— Не мога да повярвам — възкликна Елизабет, — като знам колко беше свита.
Дарси се засмя:
— Тя ще накара Фицуилям да се кандидатира за Парламента, помни ми думата. Може да е дребничка, но има много буден ум. Мистър Гарднър сподели с мен, че съжалява, задето Каролайн не е избрала да се присъедини към семенния бизнес. Убеден е, че е много по-умна от Робърт. Много се гордее с нея.
Елизабет трябваше да се съгласи, че младата й братовчедка със сигурност е най-личното дете в семейството. Емили беше прилежна и кротка, с прелестно чувство за хумор, но без редкия чар на по-голямата си сестра, а Робърт, макар и възпитан и симпатичен младеж, не проявяваше ентусиазъм към почти нищо. Отличаваше се с неприятно равнодушие, благодарение на което изглеждаше особено повърхностен. От друга страна, Каролайн правеше всичко с въодушевление — с каквото и да се захванеше, прекрасните й очи заблестяваха, без значение дали събираше подписка, или дарения за бедните. Без съмнение съпругът й имаше голяма полза от обаянието и грацията, които струяха така естествено от нея. Много от младите и амбициозни членове на Парламента биха дали мило и драго да разполагат с такива козове.
47
Шарл Х (1757–1836) — по-малък брат на Луи XVI и Луи XVIII, крал на Франция от септември 1824 г. до август 1830 г., свален от трона с Юлската революция от 1830 г. — Б.пр.