Брат й Ричард, който не беше най-големият, но превъзхождаше двете си сестри и по височина, и по тегло, си оставаше непонятен за всички, с изключение на най-близките в семейството. По времето, когато се преместиха в Дарбишър, той беше в интернат и докато по-малкият му брат не стигна по-далеч от Кеймбридж, след което се ориентира към търговията на баща си, Ричард реши, че иска да бъде лекар. Той следваше това свое намерение толкова целеустремено, че завърши обучението си в Единбург с отличие и беше препоръчан от преподавателите си да продължи образованието си в Париж, където скоро постигна желаната цел.
Сега се прибираше у дома с планове да практикува, но не в модерния Лондон или Бат, а в Бирмингам.
— Защо Бирмингам? — попита Елизабет, тъй като знаеше, че леля й се надяваше той да се върне да живее вкъщи и да работи в областта.
— Това беше и моят въпрос, Лизи — отвърна мисис Гарднър, признавайки, че е била разочарована, но синът й вече беше взел решение и отговорът му, който тя извади от кесийката си, и подаде на Елизабет да прочете, изясняваше всичко.
Писмото на Ричард гласеше:
„Защото, мила мамо, в Бирмингам се нуждаят от лекари — там никой не желае да лекува работниците. В Дарбишър имате най-малко няколко хирурзи, имате болница. Обикновените хора в Бирмингам нямат нищо. Ако са твърде бедни, за да платят за доктор, просто умират по домовете си. Аз бях много облагодетелстван с образованието си и чувствам, че трябва да дам нещо обратно на хората, които се нуждаят от помощ. Но ти не се притеснявай, мамо, когато не работя, ще си идвам вкъщи, колкото често поискаш. Домът ми е в Оукли. Току-виж дори ти омръзнало от мен. Мила мамо, един приятел, с когото работихме заедно през тези две години, също ще дойде в Англия — Пол Антоан, най-малкият син в семейство, с което се сближих много. Той ще работи с мен и ще ми бъде помощник в практиката. Сигурен съм, че много ще го харесаш. Майка му беше англичанка, но за съжаление вече не е между живите и това ще бъде първото му идване в Англия от десет години насам. Доста е стеснителен, надявам се, че ще можем да го накараме да се чувства като у дома си. Знам, че мога да разчитам на теб. Толкова ми се иска да си бъда вкъщи с всички вас.
Когато върна писмото, на Елизабет й се стори, че леля й вече е приела, че синът й ще работи където поиска. Беше видимо щастлива, че си идва, и беше благодарна, че засега поне няма намерения да напуска семейния дом. Мисис Гарднър обичаше всичките си деца, но никога не беше имало съмнение, че любимецът й е Ричард. Тя изключително много се гордееше с постиженията му и тъй като беше болезнено толерантна, не можеше да си позволи да критикува решението му дори и ако не го одобряваше.
Елизабет беше убедена, че веднага щом Ричард се върне, майка му ще приеме волята му и ще стане най-големият му защитник.
Няколко дена по-късно Фицуилям и Каролайн бяха на гости в Пембърли за вечеря. Когато Елизабет разказа за плановете на Ричард да работи в Бирмингам, реакцията на Фицуилям беше напълно различна от нейната. Той изтъкна, че Бирмингам, с известното си Политическо обединение за реформа, ръководено от Томас Атуд49, бързо се превръща в център на реформисткото движение.
— Няма по-добро място за работа за такъв умен млад мъж като Ричард. Той не само ще се сближи с много от работниците и семействата им, но и ще разбере проблемите им и ще може да се застъпи за реформи, които ще помогнат да се облекчи теглото им. Повярвай ми, Лизи, те се нуждаят от него много повече, отколкото достопочтените омъжени жени от средната класа в Дарби.
Елизабет не смяташе да остави без отговор тази хаплива забележка и тъкмо щеше да се обади, когато се намеси Каролайн, за да успокои раздразнението й.
— Мила братовчедке Лизи, не го оставяй да се шегува така с теб. Не се ли срамуваш, Фици — смъмри го тя и продължи. — Всъщност той иска да каже, че Ричард е не просто добър лекар, а лекар със съвест и разбиране относно нуждата от промяна в селища като Бирмингам. Той ще може да използва влиянието си сред местните магистрати и членове на Парламента, за да помогне на онези, за които няма кой да се застъпи. Така ли е, Фици?
Галеното обръщение, което никой друг нямаше правото да използва, разведри изражението на Фицуилям и накара Дарси и Елизабет също да се усмихнат. Фицуилям кимна в знак на съгласие, че жена му е права. Освен това тя беше изразила идеите му много по-ясно от него самия. Дарси обаче добави:
49
Thomas Attwood (1783–1859) — британски икономист, водеща фигура в политическите реформи във Великобритания от 1832 г., основал в Бирмингам Политическо обединение (1830), което се бори за реформи по отношение на представителството на големите британски градове в Парламента. — Б.пр.