Семейство Контини, които продължаваха да бъдат все така верни приятели, от време на време организираха по някое празненство заедно с Джорджиана и д-р Грантли и в тези случи Дарси и Елизабет им гостуваха за вечеря, за вечерно театрално представление или за някои от станалите популярни концерти на известни изпълнители от Европа. Ако имаше заседание на Парламента, на което Фицуилям щеше да говори по важна тема, той ги канеше да го слушат. Каролайн неизменно присъстваше и настояваше майка й и Елизабет да я придружават. Въпреки липсата на какъвто и да било интерес към политиката, Елизабет не можеше да не откликне на молбите на младата си братовчедка.
Този път семейство Фицуилям бяха в Лондон за приемането на два закона, за които полковникът предричаше, че ще променят лицето на Британия и Европа. Първият забраняваше робството на британските територии, като така слагаше край на зловещата търговия с хора, от която мнозина се бяха облагодетелствали, но която също така беше причинила страдания на милиони други. Вторият беше мярка, обещана от лорд Алтроп52, когато вигите спечелиха голямата си победа през 1830 г. — закон, който налагаше ограничения върху работното време на жените и децата и за първи път регламентираше контрола върху фабриките, като така правителството можеше да прилага закона и полза на работниците, които трябваше да защитава53.
Фицуилям и Каролайн, които бяха участвали и кампаниите и за двете реформи, бяха въодушевени — основно защото така Британия се разграничаваше от Европа. Когато вечеряха заедно в дома на Дарси на Портмън Скуеър, Елизабет използва възможността да ги запознае с новостите в семейството, сред които бяха и последните новини от Лонгборн. Когато се събраха в дневната след вечеря, младият Джонатан получи поздравления и няколко закачливи забележки за това, че става наследник на Лонгборн, той обаче отказа да приеме тази „титла“.
— Не възнамерявам да мисля за това — заяви, — докато дядо е в отлично здраве и за доста години напред няма изгледи на Лонгборн да му е нужен нов наследник. Въпреки това ще отделя далото нужно време да се уча как да управлявам имението добре.
Дарси и Фицуилям изразиха увереност в способностите му, изтъквайки, че вече е научил немалко от баща си, който се справяше безупречно с Ашфорд Парк.
В писмото до сестра си Елизабет не можеше да не спомене любимия си племенник:
„Мила Джейн,
Ако съжалявам за нещо, това е, че двамата с Бингли не бяхте там да станете свидетели на изтънчеността и благородството на сина си. Татко беше толкова горд и говори с такава обич за внука си. Всички присъстващи бяха единодушни, че Джонатан се държа много достойно, показвайки зрялост, доста нетипична за възрастта му. Скъпа ми Джейн, трябва много да се гордеете с момчето си. Знам, че няма нужда да ти казвам това, миличка, но и двамата с Дарси сме много щастливи, че Джонатан ще бъде дясната ръка на татко и впоследствие ще наследи Лонгборн. И аз, и Кити смятаме, че няма по-подходящ човек, на когото да бъде поверено имението, от Джонатан. Думите му към татко и Мери бяха толкова искрени, че и двамата се просълзиха, и дори и аз, дето съм толкова трезвомислеща, се разчувствах. Не са много онези днешни младежи, които съчувстват така дълбоко на по-възрастните и по-онеправданите от тях…
Отделно от това изключително щастливо обстоятелство, мога също така да съобщя, че Уикъм са напълно обезоръжени и наглите им планове са разбити на пух и прах. Само като чул за тях от Мери и Кити, татко веднага накарал мистър Граймс да направи всичко необходимо, за да се избегне такава катастрофа. Дарси и чичо Гарднър смятат, че татко е обмислял тази стратегия за Лонгборн още от смъртта на мистър Колинс, но докато майка е била жива, не е искал да я разстройва, като променя завещанието. Внезапната й кончина и безочливото прибързване на Уикъм с обявяването на плановете им очевидно са го принудили да реагира бързо. Признавам, че може и да съм предубедена в оценката си, но когато се срещнахме на погребението на мама, младият Хенри Уикъм съвсем не ми се стори привлекателен и приятен младеж и затова съм напълно доволна, че няма да има никаква роля за бъдещето на Лонгборн. Притежава твърде много от самодоволството на баща си и твърде малко от обаянието му, което, ако си спомняш, беше качеството, което първоначално му спечеш нашите симпатии, когато се появи в Меритън преди толкова години. Вероятно е за добро, защото Хенри ще има много по-малко възможности да мами, след като му липсва галантността, с която баща му е подлъгал толкова много хора, включително и мен самата.