— Всъщност, мила моя, след първоначалното объркване, мисля, че започнахме да се разбираме наистина прекрасно. Що се отнася до мен лично, това беше денят, който ознаменува възраждането на надеждите ми. Никога няма забравя щастието, което почувствах, когато те видях тук, в Пембърли.
Този път Елизабет, която никога не беше виждала имението през зимата, почти онемя при гледката на къщата — застинала с изящната си архитектура в покоя на зимния пейзаж на фона на тъмната зеленина на боровете и елите наоколо.
Джейн, която беше сменила позицията си, за да вижда пътя напред по-добре, задаваше въпроси за имението, а Дарси отговаряше с вежливостта на любезен домакин.
Слушайки ги, Елизабет за пореден път се питаше как е могла да повярва така сляпо на подлите лъжи на Уикъм, които бяха обрисували мистър Дарси като надменен и избухлив мъж, който не зачита онези, които смята за по-низши от него. Всяко обстоятелство досега й беше доказвало, че е грешала, тъй като тя чувстваше не само любовта и привързаността на Дарси към нея самата, но в много по-голяма степен щедростта и искрената му благосклонност към всички членове на нейното семейство. Като съпруг, брат и приятел, мистър Дарси беше издържал всички изпитания. Лизи неволно се усмихна и Бингли я забеляза. Бингли, чието възхищение към приятеля му нямаше граници, също се усмихна широко и вметна по своя приветлив начин:
— Казах на Джейн, че Дарси е човекът, който ще й разкаже за Пембърли, той е толкова влюбен в това място.
— Мога да разбера защо — каза Лизи, когато каретата приближи главния вход.
Те слязоха от каретата и се изкачиха по стълбите във вестибюла, където бяха посрещнати от мисис Ренълдс, икономката, която не ги беше виждала от сватбата. Радостта й от това, че господарят си е у дома, беше толкова явна и трогателна, особено за Елизабет, която тя поздрави с толкова топлота и почтителност, питайки дали са пътували удобно и въвеждайки ги в салона, където гореше весел огън и беше сервиран следобедният чай. Там ги очакваше Джорджиана, която ги посрещна също толкова топло и сърдечно, както се бяха разделили само преди седмица. Тя беше безспорно щастлива, че брат й си е у дома, а привързаността й към него сега се беше прехвърлила и към Елизабет.
Джейн беше впечатлена от размера и изяществото на стаите и от елегантността на мебелите и декорациите.
— О, Лизи — прошепна тя, — прекрасно е!
Очите на Елизабет проблеснаха, но тя се въздържа и не се пошегува със сестра си, както беше направила онази вечер преди много месеци, когато сестра й беше отдала първите пълнения на любовта й към Дарси на възхищението й от прекрасното имение.
След чая бяха настанени в стаите си на втория стаж, за да си поотпочинат преди вечеря, която през зимата винаги се поднасяше в седем часа, с изключение само на случаите, когато имаха гости, външни за семейството. Мисис Ренълдс, правейки всичко възможно те да се чувстват удобно, предостави на Елизабет и Джейн камериерка — племенницата си Джени — младо селско девойче, което много приличаше на леля си. Мисис Ренълдс се надяваше тя да им бъде в услуга, а Лизи, която винаги беше делила една камериерка с майка си и четирите си сестри, я увери, че помощта на Джени ще им бъде много полезна. Преди да се оттегли, мисис Ренълдс използва възможността да обясни, че след като се допитала до мис Дарси, била решила да представи прислугата на новата господарка на Пембърли веднага щом тя пристигне от дългото пътуване, но персоналът щял да я очаква във вестибюла преди вечеря. Лизи й благодари за любезното отношение и добави, че тя също очаква да се срещне с тях. Разбрала беше формалния протокол, а както Дарси й обясни по-късно, този ден беше много важен и за прислугата. Не беше имало господарка на Пембърли от много години — от смъртта на майката на Дарси.
— Ти ще бъдеш ли там? — попита тя малко неспокойно и усещайки нервността й, той се усмихна и отговори:
— Разбира се, мила.
При което тя веднага се успокои.
Когато слязоха за вечеря, Лизи се зарадва, че беше облякла новата си копринена зелена рокля и бижутата, които съпругът й беше дал, защото всички от прислугата бяха много елегантно пременени. С мистър Дарси до себе си, тя изказа почитанията си на всеки поотделно и прие техните добри пожелания и приветствия, произнесени от мисис Ренълдс. Едно малко момиченце — дъщеричка на един от мъжете — се приближи с букетче градински кукуряк5 и всеки беше очарован, когато Лизи, съвсем спонтанно, се наведе да я целуне за благодарност. Наблюдавайки отстрани, Дарси разбра, че тези мъже и жени, точно както той самият, са запленени не само от красотата, но и от непресторената искреност на господарката си. Той познаваше повечето от тях от дете и можеше да усети удоволствието и одобрението им.
5
Градински кукуряк (Helleborus niger — лат.), наричан още снежна роза, зимна роза, коледна роза — нискостеблено градинско растение с тъмни и гладки листа и бели цветове, което цъфти през зимата и традиционно се свързва с Коледа и Нова година. — Б.пр.