Нямаше ли да е чудесно, ако бяхме тръгнали заедно? Много ми липсват дългите ни спокойни следобеди и съм си обещала, че следващото лято ще пътуваме всички заедно до Съри или до Хампшър, или до някое друго приятно място, където децата ще се забавляват на воля, Дарси и Бингли ще ловят риба, ще яздят, ще ловуват или ще играят крикет, а ние с теб ще си бъбрим до насита. Ще си мисля за теб и ще очаквам някое и друго писмо, докато ме няма.
Миличка Джейн, сега, когато си толкова заета с малките, писмата ти ми липсват толкова много!
Поздрави на Бингли, на любимия ми племенник и на прекрасните ми племеннички!
Елизабет очакваше пътешествието до Езерата с такова нетърпение, каквото скоро не беше изпитвала. Споделила беше с Джейн, че с изключение на отличния рецитал на мистър Менделсон, на който бяха присъствали заедно със сеньора Контини, последното й пътуване до Лондон е било много отегчително и единственото и желание е било да се прибере у дома.
Опитвайки се да си обясни силното вълнение, което изпитваше сега и което превъзхождаше дори вълнението на дъщеря й Касандра, тя виждаше причината за него в разочарованието, което беше изпитата преди много години, когато плановете им за точно такова пътуване се бяха провалили заради служебните ангажименти на мистър Гарднър. И все пак именно това разочарование беше станало причина да посетят Дарбишър, и най-вече Пембърли, в момента, в който господарят на имението се беше върнал ден по-рано от очакваното. Останалото, разбира се, беше история.
Елизабет и леля й често бяха разсъждавали върху различните възможности Мисис Гарднър, също както Джейн, смяташе, че някои неща в живота са неизбежни и беше сигурна, че Дарси и Елизабет са до такава степен един за друг, че при всички положения е щяло да се стигне до женитба. Елизабет не беше толкова сигурна и винаги щеше да бъде благодарна на леля си и чичо си за ролята, която бяха изиграли за събирането им.
Тогава тя се беше надявала пътуването да й помогне да преодолее разочарованието си от един военен, чиято женитба за мис Мери Кинг я беше потресла. Надявала се беше, че планините, скалите и езерата ще й вдъхнат малко свежа радост и сила. Изпълнена с радост и сила тръгваше тя сега, почти двадесет години по-късно, дарена с щастлив брак и обични деца и предвкусваща насладата от великолепието на местността, чиято красота се беше превърнала в примамка за не един пътешественик.
На север от Матлок те избраха пътя през Йоркшир, вместо стария рискован маршрут от Ланкастър през коварните пясъци на Моркъм Бей55 по време на отлив. Кочияшът им наговори куп смразяващи кръвта истории за пощенски коли, погълната от плаващите пясъци, и за непредпазливи пътници, изчезнали в мъглата или отнесени от прилива.
Уилям, който беше във възраст, когато и най-малката опасност го привличаше, възнегодува защо не са избрали пътя „през пясъците“.
— Нямаше ли да бъде по-вълнуващо, мамо? — попита той със съжаление.
Нито кочияшът, нито родителите му бяха на това мнение. Касандра отбеляза саркастично, че според нея целта на пътуването е да стигнат до Езерата и да се полюбуват на красотата им, а не да се удавят или да потънат в плаващите пясъци, преди да са стигнали до там.
На Елизабет й дожаля за сина й — голямата й дъщеря се отличаваше с бърз ум и остър език и обикновено не пропускаше да ги използва, за да постави по-малкия си брат на място, докато Уилям, с благия си нрав, нито веднъж не й беше отвърнал със същото.
— Уилям толкова прилича на Джейн — отбелязала беше леля й, — толкова е спокоен и добродушен.
Елизабет не можеше да не се съгласи. Сега се почувства длъжна да се намеси в негова подкрепа.
— Ще има много вълнуващи неща, когато стигнем в Езерната област, Уилям. Обещавам ти да не прекараме цялото време в разглеждане на любимите места на мистър Уърдсуърт.
Дарси улови погледа й и, разбрал какво цели, добави, че тоя самият има нагласа за риболов и разходки с лодка в езерата и доколкото знае, в близост се намират забележителни височини за катерене. Уилям не възрази и каза, че той също очаква всичко това, но добави, че все пак би било забавно да може да стресне мистър Кларк и мисис Ренълдс с някой ужасяващ разказ за това как са се заблудили в мъглата посред плаващите пясъци, при представата за което всички се разсмяха, с изключение на Джени, която беше племенница на мисис Ренълдс. За никого не беше тайна, че Уилям й беше слабост.
55
Morecambe Вау (англ.) — голям залив в графство Ланкастър, северозападна Англия, известен с плаващите си пясъци и бързо прииждащи приливи. — Б.пр.