Като спираха за почивка и за да нахранят и напоят конете или за да пренощуват в странноприемница по вкуса им, те пътуваха, без да бързат, и от долините на Йоркшир преминаха в Къмбрия. Децата бяха особено впечатлени от каменните огради, които се виеха из низините и нагоре по планинските стръмнини, брулени от ветровете и съвсем различни от приветливите зелени живи плетове, които ограждаха фермите в Средна и Южна Англия. Минавайки през Лонсдейл и Къркби по границата на Къмбрия, те продължиха към Кендъл, който се беше разраснал във важен търговски град с павирани дворове и препълнени странноприемници, гъмжащ от пощенски коли и хора, пътуващи по работа или за развлечение.
Хубав път, по който пътуването беше и по-безопасно, и по-евтино, водеше стотици туристи към областта. Много от тях биваха привлечени от идиличните картини на тази част на Англия, сътворени от поетите — от Колридж, Сауди, Кийтс и първия сред всички тях — Уилям Уърдсуърт. За разлика от братовчедка си Каролайн, чиято страст по Уърдсуърт беше претърпяла радикална промяна след разкритието, че той се е присъединил към консерваторите, Елизабет продължаваше да намира голямо удоволствие в поезията му. Едно изтъркано копие на „Лирически балади“ я придружаваше по време на това пътуване — беше си обещала да го отваря всеки път, щом й се прииска да почете. Но добрите намерения невинаги биват доведени докрай, както Елизабет можа се убеди, когато стигнаха до странноприемницата край езерото Уиндърмиър, където възнамеряваха да останат няколко дена.
Вечерта тя писа на Джейн, обзета от необичайно поетично настроение:
„Здрачаваше се и залязващото слънце озаряваше небето, докато потъваше зад хълмовете, а притихналото езеро тъмнееше пред нас като копринено платно. И сякаш само стрелкащите се над водната повърхност лястовици бяха останали будни, докато навред около нас мракът обгръщаше всичко в прегръдката си. Ето това, помислих си аз, е съвършеният момент за четене на Уърдсуърт. Но, уви, мила ми Джейн, твърде тъмно беше за четене и томчето ми с поезия си остана на дъното на струпаната пред входа купчина с багаж. Децата, особено Уилям, бяха уморени от пътуването, а Джени настояваше багажът да бъде внесен по стаите, преди да се е стъмнило напълно. Дарси беше отишъл да се срещне с хазяите и нямаше никой, който да сподели с мен този вълшебен момент — първият досег с това специално очарование, с което Езерата превъзхождат всяко друго кътче на Англия. Как ми се искаше една от вас двете с Каролайн да беше с мен в този момент. Моята Касандра е твърде увлечена по музиката и предпочита по-скоро да пее, отколкото да чете поезия. За Уилям още имам някаква надежда. Наскоро му четох Кийтс и Уърдсуърт и той се оказа много по-възприемчив. Все пак си остава по-добър в рисуването и обеща да направи няколко скици на любимите ни места, така че ще имам спомени от пътуването ни.“
По-късно вечерта, след като бяха вечеряли и бяха вече по леглата си, Елизабет сподели със съпруга си за изпусната „възможност за поезия“. Със съчувствие, макар и с шеговита нотка в гласа, той й обеща, че на следващата сутрин ще й покаже мястото, на което Уърдсуърт е писал стиховете за езерото Грасмиър, където ще може да вземе томчето си с поезия и да чете на воля. И когато на следващата сутрин денят изгря светъл и ясен и лъчите на слънцето проблеснаха във водите на езерото, сякаш отразени в шлифован кристал, Дарси удържа на думата си. Тъй като за щастие беше посещавал областта и преди с една група от Кеймбридж, той си спомни, че местата за поклонение за почитателите на Уърдсуърт са по-скоро Грасмиър56 и Уотър57, отколкото Уиндърмиър, което беше най-популярното и затова най-посещаваното от езерата.
Ето защо те се отправиха на север от Уиндърмиър — към тихата долина на Грасмиър и Райдъл Уотър, където човек наистина можеше да полегне необезпокояван на сянка и да се наслаждава на поезията, вдъхновена от това магическо място, стояло скрито векове наред сред възвишенията и низините на многодетната Къмбрия. Двете прекрасни езера с реката помежду им се намираха в центъра на великолепна местност и накъдето и да се обърнеше човек, пред погледа му се откриваха невероятно красиви картини.
Взели бяха храна със себе си и прекараха целия ден в толкова приятни занимания, че когато слънцето се снижи зад хълмовете и Джени им напомни, че е време да се връщат в странноприемницата, никой не пожела да си тръгне. Небето все още светлееше и Уилям и Касандра се примолиха да им позволят да останат още малко. Уилям довършваше една рисунка, а Каси просто не беше готова да се откъсне от ромона на водата, стичаща се по камъните.
56
Grasmere (англ.) — едноименни езеро и село в Езерната област, където У. Уърдсуърт живее от 1799 до 1813 г. — Б.пр.
57
Rydal Water (англ.) — малко езеро в Езерната област, и близост до което се намира домът на У. Уърдсуърт (Rydal Mount), в който той живее от 1813 г. до смъртта си през 1850 г. — Б.пр.