— Като истинска музика — каза тя.
Нито Дарси, нито Елизабет можеха да откажат.
Когато се върнаха в странноприемницата, завариха там голяма и шумна група хора, празнуващи успешен риболов. Въпреки красотата си, Уиндърмиър беше твърде посещавано място, за да им се хареса. На следващата сутрин потеглиха към Грасмиър, където намериха съвсем приемлив подслон в близост до Езерата. Едва ли е нужно да описваме в детайли приятните изживявания, които всецяло завладяха малката компания през следващите шест седмици, изнизали се съвсем неусетно за всички.
Летните дни се редяха един след друг — кога слънчеви, кога дъждовни, а те посетиха безброй места: забележителната „Дав Котидж“ — дома на Уилям и Дороти58 Уърдсуърт от първите години след установяването им в областта; малките гробчета на двете деца на Уърдсуърт — Катрин и Томас, в църковния двор, напомнящи, че животът по тези места все пак не се състои само в красиви гледки и идилични изживявания. Когато времето беше хубаво, те прекарваха дните си от сутрин до вечер край езерата — край Грасмиър, край Конистън, край Дъруент, или пък по-надалече — край езерото Батърмиър, и всеки преоткриваше за себе си частица от магията, запленявала хиляди пътешественици и държала в плен художници и поети. Изкачваха се по скалисти възвишения, извървяваха десетки мили през горите и полята и четяха поезия, когато оставаха край буйните потоци или край тихите езерни води. Впечатлили ги бяха също така и мистериозните древни каменни кръгове като кръговете в Касълриг59 — не по-малко вълнуващи от природните забележителности, дело на мъже и жени, обитавали тези обвити в мъгли планини и тайнствени долини преди векове.
Навсякъде, откъдето минеха, иззад всеки завой по пътя се откриваше нова гледка, която ги изкушаваше да останат още и още. Уилям захласнато рисуваше местата, които посещаваха, и скицникът му се изпълваше с рисунки на езера, мостове, лодки, сенчести сипеи и слънчеви долини — все скъпи спомени от това прекрасно лято. За Елизабет и Дарси общуването с децата им беше дори по-вълнуващо, отколкото гледките и звуците от Езерата. Това беше рядка и ценна възможност за тях, с която нищо не можеше да се сравни.
Една седмица преди края на пътуването Елизабет и Каси заявиха, че се нуждаят от нови ботуши, тъй като техните бяха напълно износени от ходене, и Дарси предложи да се отбият за един ден в Кендъл60. Предложението беше незабавно прието, защото вече бяха слушали от хазяите си за чудесния панаир, който се организираше там, и им се искаше да го посетят.
Връщайки се от Кендъл в Амбълсайд61, те завариха няколко писма, препратени от мястото, където бяха отседнали в Грасмиър. Когато видя, че адресираните до нея писма са от Джейн и мисис Гарднър, Елизабет помоли останалите да я извинят, че няма да ги придружи на разходката до езерото62 след вечеря, където щеше да има танци и фойерверки. Дарси се засмя на себе си, забелязал с какво нетърпение съпругата му беше отворила писмото от Джейн — фойерверките определено не можеха да се сравняват с него.
Когато Уилям и Касандра, придружени от баща си, се отправиха към увеселението, Елизабет се настани удобно в един голям стол и се приготви за четене. За нейна радост новините, които й съобщаваше Джейн, бяха доста:
„Мила ми Лизи,
Получих писмото ти от Уиндърмиър от началото на пътуването ви преди почти две седмици и най-искрено ти се извинявам за закъснелия отговор. Единствената причина е, че бях много заета и реших, че вместо да ти изпратя някаква кратка бележка, по-добре ще е да изчакам, докато се освободи достатъчно време, за да ти пиша подробно. Днес всички отидоха на състезание по крикет. Бингли и Джонатан ще играят, а Ема и няколко съседски момичета тръгнаха с тях, за да подкрепят отбора им. Което означава, че имам цял ден на разположение и, разбира се, веднага се сетих за теб — там някъде, надалеч, щастлива, че си сред езерата. Надявам се, че писмото ми те намира в Грасмиър, където, както разбрах, е много спокойно. Каза ми го Каролайн Бингли, която, заедно с мисис Хърст, току-що си тръгна за Бат, след като двете ни гостуваха няколко дена на връщане от Лондон, където бяха канени на сватба. Не беше чак толкова трудно да ги изтърпим, тъй като подаграта на мистър Хърст му беше попречила да пътува до Лондон. Макар да съжалявам, че не е в добро здраве, трябва да призная, че бях доволни от отсъствието му.
59
Castlerigg Stone Circle (англ.) — едни от древните мегалитни паметници в Къмбрия — Б.пр.