Миене Ренълдс излезе от стаята и последва Уилям и Касандра нагоре по стълбите. Ясно й беше, че сестрите трябва да поговорят насаме. Кити настоя Елизабет да прочете писмото на Емили, тя обаче отказа.
— Не и преди да знам какво й се е случило. Къде е тя, Кити? Трябва да ми кажеш!
Най-накрая, разбрала, че е безсмислено да упорства, тя каза:
— Емили е в Италия, или поне досега трябва вече да е пристигнала.
— Италия? Господи! Какво, за Бога, прави в Италия? — Елизабет беше изумена.
Кити настоя да отвори писмото на Емили и да го прочете.
— Тя е обяснила всичко, ще видиш. Моля те, Лизи, не се разстройвай така! Нищо лошо не й се е случило — когато прочетеш писмото й, ще се убедиш, че е взела това решение изцяло по своя воля.
Елизабет вече беше отворила писмото. Когато го прочете, остана толкова объркана и толкова смаяна, че трябваше да седне.
Написаното от Емили беше ясно и сдържано. Обяснила беше действията си по начин, по който вероятно би информирала Елизабет, че възнамерява да пътува до Ламбтън или до Матлок, за да посети майка си или сестра си:
„Скъпа ми братовчедке Лизи!
Когато четеш това писмо, аз вече ще бъда в Италия — с Пол. Моля те, не се гневи на постъпката ми, защото не е това, от което се опасяваш. Ще пътувам съвсем почтено — със съпруга си, който час по-скоро се нуждае от по-топъл и по-сух климат. Лекарят от «Харли Стрийт»64, който е прегледал Пол преди десет години, е бил уверен, че не му остава много. Ричард ще ти разкаже повече, ако се нуждаеш от още медицинска информация. Когато чух фактите, реших, че трябва да замина заедно с Пол, за да съм сигурна, че получава нужните грижи, но бях наясно, че не е нито разумно, нито почтено да пътувам сама с него. Ето защо взех решение да се оженим и да пътуваме като съпруг и съпруга. Така не само аз щях да бъда защитена по време на пътуването, но и вие със семейството ми щяхте да бъдете предпазени от злонамерени клюки. Казах на Ричард и на скъпите си родители за това решение. Не мога да сторя нищо за това, че мама е нещастна, Лизи. Предполагам, че аз самата също бих била, ако дъщеря ми постъпи така. Ричард и татко обаче много ми помогнаха. Ричард организира пътуването и настаняването ни. От страна на средства нямаме никакъв проблем — Пол разполага със състояние, предостатъчно и за двама ни, и въпреки това татко настоява да имам собствена издръжка. Първоначално Пол настояваше, че не трябва да правя такава «саможертва», но успях да го убедя, че това е моето най-искрено желание, защото много го обичам, Лизи, и искам да се грижа за него, независимо колко време имаме пред себе си. Не бих понесла да го видя затворен в някаква мизерна клиника, далеч от всички ни.
Кити ще ти разкаже за сватбата, за д-р Дженкинс, който изпълни ритуала така прилежно, и за скъпата мисис Ренълдс, която ми помогна в подготовката за пътуването. Намери една мила жена на средна възраст, която да ни придружи. Мисис Браун е запозната със състоянието на Пол, тъй като ми помагаше да се грижа за него, докато беше на легло в лечебницата в Литълфорд. Татко ще изпрати и един прислужник, който да ни съпровожда, да помага в грижите за Пол и да ни пази като цяло.
Мисля, че това е всичко, мила братовчедке, ще добавя само, че те моля за прошка и разбиране за това, че предприех тази стъпка, без да изчакам съвета ти. Моля те да разбереш, че времето беше толкова малко а, както казах на Ричард, аз самата съм вече на двадесет и шест, с много по-беден опит по отношение на заобикалящия ме свят, в сравнение с братята и сестра си.
В едно обаче съм напълно сигурна — обичам Пол твърде много, че да позволя да умре сам в някоя болница. Любовта ми не би имала смисъл и самата аз не бих могла да живея в мир нито със себе си, нито с Бога, ако не направя всичко по силите си за него тогава, когато се нуждае най-много от мен. И двамата сме разумни хора и знаем какво ни очаква. Моля се да имаме сили да се борим заедно рамо до рамо. Моля те, Лизи, всичко, за което те моля, е да ни разбереш и да се молиш за нас!
Когато Елизабет прочете писмото, лицето й беше обляно в сълзи. Седна, неспособна да промълви и дума, а през това време в стаята влезе Дарси, придружен от Ричард, който, също както Кити, беше пристигнал, известен от мисис Ренълдс за по-ранното им пристигане.
Спонтанно Елизабет понечи незабавно да отиде при леля си и чичо си, но Ричард я спря:
— Не, братовчедке Лизи, не бива да ходиш сега. Пътували сте близо два дена, изморена си и още си твърде разстроена от новината — не си в състояние да бъдеш от помощ на мама. Може би утре…
64
Harley Street (англ.) — улица в Лондон, станала известна при XIX в. с множеството кабинети на частно практикуващи лекари-специалисти. — Б.пр.