— Струва ми се, че можем да поставим основите на истински хор тук, в Пембърли — каза мистър Дженкинс, който беше родом от Уелс и наследник на забележителна традиция в хоровото пеене.
— Аз също смятам, че трябва да развием това чудесно начало — съгласи се Елизабет, а съпругът й добави:
— Мисля, че ти постави едно чудесно начало тук, скъпа моя.
Те поканиха мистър Дженкинс да се присъедини към тях за Вечернята в Пембърли и да остане за вечеря, покана, която с готовност беше приета от младия свещеник.
Коледният обяд беше истински пир. Мисис Ренълдс беше надминала себе си, а готвачът беше приготвил възхитителни ястия от дивечово и пилешко месо по традиционни рецепти, както и разнообразие от вкусни разядки и мезета за настроение в студения следобед. Пунш и ароматно греяно чернено вино бяха поднесени преди ястията, рейнско вино и бордо придружаваха основните ястия, а накрая бяха сервирани коледният пудинг и празничният специалитет с пресни плодове и сметана с малки купички ядки и сушен джинджифил.
Елизабет беше очарована. Тя благодари на мисис Ренълдс и помоли да я заведат в кухнята, за да благодари на прислугата там и особено на готвача за прекрасните ястия. Никоя господарка досега не беше правила такова нещо. В кухнята бяха изненадани и поласкани от жеста и благодариха на мисис Дарси за вниманието. Безспорно беше, че тя беше направила отличен дебют в Пембърли.
Празничното настроение беше завладяло всички — когато станаха от масата, възрастните се пренесоха в музикалния салон, а гласчетата на децата, играещи на криеница и на „Открий пантофката“7, зазвънтяха из стаите и коридорите на къщата. Обикновено мрачната атмосфера на величествения господарски дом беше разведрена от прилива на веселие върху наслояваните поколения наред формалности и традиции.
Дарси също се беше отърсил от стеснителността си, която често приемаше формата на сдържаност и необщителност, и беше разкрил една изцяло нова страна на природата си. Гостоприемството и вниманието към гостите му бяха безупречни, нещо повече — бяха топли и искрени. Джейн, поуморила се да забавлява децата, дойде при Елизабет, която беше седнала малко встрани от компанията.
— Изглеждаш уморена, Лизи — каза тя, сядайки до нея.
Лизи кимна, а после добави:
— Така е, но съм толкова щастлива, Джейн… Чак не ми се вярва, че преди година всички бяхме толкова тъжни и унили.
Джейн се усмихна, както само една истински щастлива жена може, и каза:
— Разбирам те прекрасно, Лизи. С мистър Бингли забелязахме колко много се е променил мистър Дарси толкова по-общителен е, не стои настрана, както правеше преди. Почти сме сигурни, че е благодарение на теб, Лизи. Той е по-щастлив и затова по-открит спрямо всички. Бингли е изключително зарадван.
Елизабет се усмихна и се замисли над мъдрите думи на сестра си — в сърцето си знаеше, че Джейн е права, но не искаше да приеме цялата заслуга за себе си. Побърза да каже, че Дарси винаги е бил внимателен и никога не се е възгордявал, че привидната му надменност е била всъщност грешно разбрана стеснителност и неувереност в мнението на околните. Джейн я прегърна:
— Няма защо да ме убеждаваш в това, мила Лизи, мистър Бингли винаги е казвал, че приятелят му е мъж за пример, а аз знам, че ти не би го приела, ако не беше така.
След това дойде Джорджиана и седна до тях. Докато наблюдаваха как Дарси се движи сред гостите, тя каза:
— Лизи, нямам думи да изразя колко прекрасна Коледа беше това! — говореше с такава топлота и искреност, че Елизабет не можеше да се съмнява, че думите й са много повече от любезен израз на благодарност. — Не помня някога да съм се забавлявала толкова много и съм уверена, че и брат ми чувства същото. Трябва само да го погледне човек и ще види колко е щастлив. Лизи, всичко е твоя заслуга и аз съм ти толкова благодарна.
Елизабет пламна от задоволство и смущение — не беше очаквала всички тези комплименти и колкото и да се радваше на признанието, малко се притесняваше да приеме толкова много похвали. Дарси, виждайки ги заедно, се приближи и ги прегърна и двете пред очите на всички. За никого нямаше съмнение, че господарят на Пембърли не беше имал по-щастлива Коледа от много години.
В края на прекрасния ден, след като си бяха разменили подаръци, всички изпълниха малкия параклис на Пембърли за Вечерня. Този път към хористите се присъединиха и семейството, и гостите. Мери, Кити и децата на семейство Гарднър, заедно със звучния уелски тенор на мистър Дженкинс, който караше въздухът да звънти с най-прекрасните звуци, чувани някога в тази величествена къща. Дарси, застанал до съпругата си, за първи път почувства, че има свое собствено присъствие като господар на Пембърли — с Елизабет до себе си той беше уверен, че това е само началото на един нов период. Елизабет почувства щастието му и нежно и съпричастно пъхна ръката си в неговата. Бингли и Джейн погледнаха към тях и срещайки погледа на сестра си, Елизабет се усмихна и щастието й беше видимо за всички.
7
Hunt the Slipper (англ.) — популярна детска игри, в която децата сядат в кръг и бързо си прехвърлят пантофка от ръка на ръка, а един от играчите, застанал вътре в кръга, трябва да познае у кого е пантофката. — Б.пр.