На следващата сутрин8 слугите и работниците в имението Пембърли получиха своите традиционни коледни възнаграждения. Щедростта на Дарси беше видима от богатите възнаграждения, които раздаде на хората, служили на семейството през годината. През деня в Пембърли посрещаха наемателите и децата им. По-късно мистър Дарси и Джорджиана поканиха Елизабет да ги придружи до далечния край на имението, за да посетят две семейства, които не бяха съумели да присъстват на коледните тържества в къщата.
Бащата в семейство Лоусън беше инвалид — получил беше травма на гърба при злополука по време на работа във фермата и майката години наред с мъка успяваше да се грижи за децата, едно от които беше чирак в конюшните на Пембърли. Джорджиана обясни на Елизабет, че брат й винаги настоява да посещава това семейство лично. Тъй като беше традиционният ден за благотворителност, заедно с традиционните коледни възнаграждения те донесоха и кошница с празнична храна, подготвена от мисис Ренълдс. Виждайки радостта, която донесе това на цялото семейство Лоусън и особено на отрудената майка, Лизи си припомни думите на мисис Ренълдс за щедростта на Дарси и за грижите му към наемателите.
Джорджиана показа, че е научила ценни уроци от брат си. Грижовна и мила, тя беше трогната от нещастието на семейство Лоусън. Говореше със съчувствие, без следа от намек за превъзходство, разпитваше от какао има нужда семейството и също като брат си беше готова да предостави всякаква помощ, която е по силите и. Когато научи, че едно от децата е болно и има сериозна кашлица, тя обеща да изпрати транспорт още същия следобед, за да може детето да бъде закарано в лечебницата в Ламбтън.
Това, че Джорджиана даде обещание, без да се допита до брат си, подсказа на Елизабет, че братът и сестрата бяха единодушни по отношение на тези отговорности и не беше нужно тя да иска одобрението му. Което говореше за голямата отговорност, поета от мистър Дарси към хората в имението му. Потвърждението дойде от следващото посещение при един много възрастен човек на име Том Хобс — някогашен коняр, който беше загубил крака си при злополука и от много години живееше в страдания като инвалид.
Докато Джорджиана даваше останалата храна и разговаряше с дъщеря му, Елизабет чу момичето да казва: „Той не спира да говори за Вас и мистър Дарси, мис. Знае колко добри сте към нас. Толкова мило от Ваша страна да дойдете в такова време!“ Елизабет си припомни отново думите на мисис Ренълдс от миналото лято: „Той е най-добрият господар и сред наемателите му няма такъв, който да не може да каже добра дума за него.“
Тогава бяха допуснали, че в отношението й има известна пристрастност поради дългогодишната й обвързаност със семейството, но сега Елизабет отново и отново виждаше доказателства в подкрепа на думите й. Искрената загриженост и внимание в действията и отношението на Дарси към хората, които живееха и работеха в имението Пембърли, бяха видими за всички. Той не говореше за това, но силното чувство за отговорност, което показваше, я убеждаваше, че съпругът й е наистина „чудесен човек“ и „най-добрият господар“.
По-късно тя сподели наблюденията си с леля си и сестра си, докато си почиваха в една от стаите й, наслаждавайки се на маслените бисквити и чая. Мисис Гарднър също си припомни думите на мисис Ренълдс и добави, че никога не й е било трудно да приеме нейното високо мнение за мистър Дарси, защото е виждала потвърждение за него в забележителната му щедрост и в отношението му към Лидия и Уикъм.
— Осъзнавам, Лизи, че всичко е било от любов към теб, но независимо от това, отношението му към чичо ти и към мен самата винаги е било много добро, много по-искрено в сравнение с отношението на толкова други господа, които познаваме, че просто нямаше как да не го приемаме за чудесен човек — каза мисис Гарднър за голяма радост на племенницата си.
Вечерта, докато по-малките участници в празника се преобличаха и маскираха за пантомимата с костюми, сестрите наблюдаваха как съпрузите им помагат в подготовката на сцената за представлението. Джорджиана и д-р Грантли отговаряха за музиката, а мисис Гарднър помагаше на прислужниците в довършването на последните приготовления по костюмите. Джейн и Лизи, чиято задача беше да отсъдят кое изпълнение е най-добро, бяха седнали отделно от останалите в дъното на стаята. Не беше нужно да говорят — помежду им имаше толкова тясна връзка, че можеха да се наслаждават на щастието си, без да кажат и дума. Колкото до успеха на първата Коледа на Елизабет в Пембърли, той беше безспорен.
8
По традиция 26 декември (Boxing day — англ.) е ден за благотворителност във Великобритания, Канада, Австралия и др. — Б.пр.