Глава трета
Печат, положен на сърцето9
След деня на благотворителността времето се влоши и пътуването стана много по-трудно. Единодушно беше прието, че най-добрият възможен вариант е да не се излиза навън и за да не скучае никой, бяха организирани различни забавления. Мери с удоволствие прекарваше часове наред в библиотеката или в салона, забравила и времето навън, и хората вътре в къщата. Децата на семейство Гарднър си измисляха какви ли не игри, в които се включваше и Кити, която все още беше достатъчно близка по възраст до тях.
Д-р Грантли, който работеше върху доклад за старинната църковна музика в Англия, беше благодарен за помощта, която Джорджиана му оказваше, и двамата прекараха много време в библиотеката и салона, преглеждайки голямата колекция, събирана поколения назад в семейството на Дарси.
Елизабет също постоя известно време с тях и остана впечатлена от богатството и числеността на наличните източници в Пембърли. Тя предложи на Дарси да предостави стипендия, вероятно в памет на майка си, за студенти по музика, които биха искали да ползват библиотеката. Тя беше убедена, че съкровищата от колекцията в Пембърли могат да бъдат споделени с хора, които иначе не биха имали възможността да ги оценят.
— Това е толкова рядка колекция, твърде ценна, за да остане скрита — каза тя, добавяйки, че Грантли е споделил, че има негови студенти в Оксфорд, които биха могли да се възползват от посещение в библиотеката. Дарси обеща да го обмисли и да говори с д-р Грантли.
Всъщност той беше особено зарадван от това, че жена му, също като майка му, е разбрала богатството и стойността на наследството на Пембърли. Почувства се виновен, че въобще е имал съмнения дали Елизабет е подходяща за господарка на Пембърли. Отхвърли тази мисъл с абсолютната увереност, която почувства в този момент, в способностите й да изпълнява тази роля с достойнство и да бъде гордост за тяхното семейство.
На следващия ден посред вилнеещата снежна буря (ако въобще можеше да се нарече буря — толкова свирепо и мразовито беше времето) дойдоха група гости от Ръшмор Фарм. И въпреки че не беше най-подходящият ден за гостуване, това даде на Елизабет и Джейн възможност да се запознаят с Джеймс Фицуилям и Розамънд Камдън, които се бяха сгодили на Коледа. Припомняйки си забавния разказ на Дарси за напразните надежди на лейди Катрин да омъжи Джеймс за Каролайн Бингли, Джейн и Лизи не можеха да не се учудят на лошата й преценка, защото този джентълмен беше толкова неподходящ за мис Бингли, че цялата идея изглеждаше безумна.
Джеймс Фицуилям беше типичен фермер. Изразяваше се простичко и изглеждаше съвсем обикновено и просто беше немислимо толкова изтънчена и изискана дама като мис Бингли да бъде подходящ партньор за него, независимо от потеклото му. Розамънд Камдън, от друга страна, очевадно беше чувствителна млада жена с достатъчно лични качества, за да изпълни ролята си, когато съпругът й намери мястото си в обществото. Мистър и мисис Гарднър се съгласиха, че двамата са един за друг и не се съмняваха, че Джеймс Фицуилям не би сключил сполучлив брак, ако беше последвал съветите на леля си Катрин, вместо собственото си сърце. Преди гостите да си тръгнат, отправиха покана към всички в Пембърли да заповядат на вечеря в Ръшмор Фарм на следващия ден.
След дните на лошо време, които бяха прекарали предимно вътре, всички, и особено децата, с нетърпение зачакаха гостуването в Ръшмор Фарм, където Бингли им обеща, че ще могат да видят известните коне на Ръшмор. За нещастие тези планове бяха помрачени на следващия ден, когато Джейн се почувства зле и трябваше да остане в леглото си. Мисис Гарднър реши да остане с нея. Елизабет също не искаше да остави сестра си, но Джейн и мисис Гарднър я убедиха, че е длъжна да придружи съпруга си.
За Елизабет и Бингли, чиято тревога за Джейн не можеше да бъде скрита, вечерта сякаш нямаше край. Елизабет се извини на домакините за състоянието си и едва склони да акомпанира на пианото на Каролайн и Джорджиана, когато се съгласиха да попеят след вечеря.
9
„Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт…“ — Песен на песните от Соломона, 8:6, цитат според: Библия. София, Издателство на Св. Синод, 1993, с. 754 — Б.пр.