На това място Елизабет беше прекъсната от съпруга си, който влезе да се преоблече за вечеря, след като беше дал нужните нареждания за отпътуването им за Бристол на следващия ден. Носеше й роза, откъсната току-що от градината със затрогващото намерение да я изненада (както често щеше да прави в бъдеще). Разказвайки за това на леля си, Елизабет сподели, че такива неочаквани и спонтанни изрази на привързаност я радват много повече от показната вежливост, демонстрирана от много от мъже от светските кръгове.
Позволи му да прочете писмото й, докато тя се приготви. За първи път позволяваше на друг, освен на Джейн, да види някое от писмата й и добре съзнаваше какво говори това за отношенията помежду им. Че е доволен от прочетеното, тя разбра по усмивката му, когато й върна листа, и по топлотата, с която я прегърна, преди да излязат от стаята за вечеря. Помежду им щеше да има откритост, която щеше да увеличи близостта в брака им, и тя беше развълнувана от този добър знак за общото им бъдеще.
По-късно вечерта, когато съпругът й заспа, Елизабет тихичко се измъкна от леглото и довърши писмото си до мисис Гарднър:
„Сигурно ще се радваш да научиш, мила лельо, че моят скъп съпруг одобрява отличната ми преценка — не само симпатията ми към д-р Грантли, но най-вече любовта и уважението ми към него самия, той ме уверява, че тези чувства са напълно взаимни. Няма нужда да повтарям колко сме щастливи заедно, но се опасявам че ако не го кажа, може да не узнаеш колко безусловно сигурна съм в правилността на решението си да се омъжа за мистър Дарси. Знам, че любимият ми татко имаше известни съмнения, но ти, сигурна съм, не ги споделяше. Всъщност след ужасното бягство на Лидия в писмото си до мен ти беше изключително щедра в оценката си за мистър Дарси по отношение на ролята му за разрешаването на проблемите, причинени от глупостта на Уикъм и Лидия, и аз, все още неосъзнала, че го обичам, бях, разбира се, принудена отново да видя колко ценно е това. Толкова съм щастлива, че макар да не се нуждаех от такова убеждаване, бях принудена да разбера колко дълбоко ме вълнува той; добре беше, че имах и твоето потвърждение за добродетелите му. От тогава насам всяка наша среща, насаме или в присъствието на други, е била в подкрепа на доброто ми мнение за него. Мила ми лельо, той е изключително щедър и благороден джентълмен, а от сватбата ни насам открих и един истински любящ съпруг.
Благодаря ви отново, скъпи мои лельо и чичо, за това, което направихте, за да се съберем, за това, че ме убедихте да посетя Пембърли в онази прекрасна сутрин. Често сме говорили за онези летни дни в Дарбишър и мистър Дарси е съгласен с мен, че те винаги ще бъдат част от най-скъпите ни спомени. Той ви изпраща обичта и почитанията си.“
Изненадващ звук навън стресна Дарси в съня му. Страхувайки се да не го обезпокои, Елизабет побърза да довърши писмото си:
„Мистър Дарси казва, че д-р Грантли се е съгласил да прекара следващата си ваканция в Пембърли, където ще може да ползва библиотеката за работата си. Разбрах, че е теолог с добро име. И което е още по-хубаво, той ще бъде с нас по Коледа и ще можете да се запознаете с него, което, уверявам ви, ще бъде удоволствие за вас. Джорджиана също ще е с нас — още по-приятна компания, която да очаквате с нетърпение.
Утре задминаваме за Бристол, където ще отседнем в Клифтън3 в «Ричмънд Теръс» за десет дни, така че ще имаш време да ми върнеш отговор.
Вече е късно и трябва да завърша писмото и да си лягам, тъй че то ще бъде в ръцете ти възможно най-скоро. Предай обичта ни на децата и им кажи, че нямаме търпение да ги видим отново. (Каролайн и Емили бяха най-очарователните малки шаферки и въпреки че Джорджиана и Кити бяха много красиви, всички погледи бяха обърнати към тях!)
Пожелавам ви лека нощ с обич!
На следващата сутрин след закуска те потеглиха за Бристол Елизабет с трепет чакаше пътуването, по време на което щяха да минат през графство Глостършър4, което тя не познаваше. Дарси пък често беше минавал от там на път за Челтнъм, Глостър и фамилните имения в Уелс. Затова беше добре информиран и можеше да подготви Лизи за гледките, които предстоеше да видят, и да й разкаже за местата, които щяха да посетят.