— Това с прогрес — заяви той — и той си има цена.
— Ако е вярно, не искам да имам нищо общо с това — каза Дарси с такова убеждение в гласа, че за никого от присъстващите около масата не остана съмнение относно силата и искреността на думите му. — Не желая да виждам полята и реките на Англия замърсени, а обикновените трудови хора поробени от собствениците на мини и фабрики, чиято единствена цел е да натрупат богатство.
Мисис Гарднър беше приятно изненадана да чуе думите на Дарси. Тъй като беше от същата част на Англия, тя споделяше разбирането му за разграбването на земята и беше щастлива да го чуе как говори разпалено. Тя прошепна на племенницата си:
— Лизи, това е страна на мистър Дарси, която не сме познавали досега.
Елизабет сподели с леля си, че е свидетел на тревогите на Дарси от сватбата насам и знае, че това е от изключителна важност за него.
Гордостта на Елизабет от съпруга и стана още по-голяма, след като чу думите му. Никога преди не го беше слушала да говори за тези неща толкова разпалено, но знаеше, че има проблеми, защото от време на време получаваше новини, които го обезпокояваха.
Наскоро се беше разбрало, че работници от фермите са били изхвърлени от работа, след като господарите им оградили имотите си и общинските мери11 и започнали да използват „спестяващи труда“ машини. Семействата на работниците, лишени от храна и подслон, сега се скитали бездомни и просели по пътищата.
Имаше нещо още по-лошо — приети бяха закони, според които ловът на дивеч се наказваше с депортиране, а в някои случаи и със смърт. Хората, които се опитваха да хванат див заек, риба или фазан, за да нахранят семействата си, можеха да се окажат арестувани, обвинени и осъдени на заточение в Ботъни Бей12. Жените и децата им също отиваха с тях или гладуваха.
Елизабет знаеше, че на срещата на земевладелците от околността Дарси е протестирал сериозно срещу това потъпкване на бедните. Чула беше за това от Розамънд Камдън, чийто баща се беше съгласил с Дарси и подкрепил позицията му. Много други не бяха сторили така. Бяха се втурнали да произвеждат повече с по-малко средства и да забогатяват за сметка на непритежаващите земя бедни, които бяха работили за тях от поколения.
Банкерът, мистър Флечър, беше непоклатим.
— Означава ли това, че няма да прибавите общинските мери към собствеността си, мистър Дарси? — попита той.
— Със сигурност не бих — отговори мистър Дарси с пламнало лице. — Общинските мери и част от горите са заделени за ползване от всички. Би било груба несправедливост да си ги присвоя и да лиша селяните от земя.
Малката Каролайн Гарднър, която беше повикана от майка си да й помогне за чая и да посвири на пианото след вечеря, чу част от разговора и когато се отвори възможност, попита майка си защо мистър Дарси е толкова разгневен. След като получи отговор, тя изрази пълна съпричастност към неговата позиция и както мисис Гарднър по-късно каза на Елизабет, тържествено обеща, че никога няма да се омъжи за някого, който си е присвоил чужди земи и е отнел прехраната на работниците.
— Тя изцяло подкрепяше мнението на мистър Дарси — каза мисис Гарднър, когато Елизабет реши да се оттегли с чаша чай в ръка — Каролайн смята, че двамата с мистър Дарси сте най-прекрасната двойка на света, Лизи, а тази вечер беше толкова впечатлена от красноречието и гнева му, че няма да се учудя, ако скоро поиска да се присъедини към реформистките или дори към радикалистите на мистър Кобет!
Елизабет се засмя и когато си отиде в стаята, разказа за това на Дарси, който обаче не се съгласи, че Каролайн е твърде малка за подобни мисли, а каза, че е по-интелигентна от нормалното за крехката й възраст и за него е истинско удоволствие да открие, че едно малко момиче, ненавършило още тринадесет години, може да бъде така развълнувано от несправедливостта.
По-късно тази вечер Елизабет довери на съпруга си, че думите му по време на вечеря са събудили у нея гордост и чувство за справедливост. Добави, че й се ще да знае повече за търговията с текстил, защото така би имала мнение за това, за което й пишеше Джейн — че новите й роднини, семейство Хърст, са инвестирали в тази нова и доходна дейност.
— Знам всичко за това и предполагам, че сестрите му и мистър Хърст всъщност са накарали Бингли да купи акции. Смятам да го убедя, че в тази работа има много вреда и ако мога, ще го придумам да продава — каза Дарси.
— Да продава? — Елизабет не можеше да повярва на ушите си. — Смяташ ли, че ще го направи?
11
Ограждане („enclosure“ англ.) — утвърдена със закон промяна в правата на собственост и селските области на Англия от периода. Най-общо — ограждане и забрана на достъпа до земи, собственост на едри земевладелци, които дотогава са били предоставяни за общо ползване, от което е зависело преживяването на много хора — Б.пр.
12
Botany Bay — Ботъни Бей (англ.) — британска колония в Австралия за осъдени на изгнание затворници — Б.пр.