Елизабет не познаваше Лестършър и разчиташе на Дарси да насочи вниманието й към местата, които представляваха интерес. Това беше район, богат на исторически забележителности — останки от римско време, нормански църкви, руини на средновековни замъци и абатства, както и мястото на битката при Босуърт14 — всички, разположени на близки разстояния една от друга. Фермерите, обработващи земите си, можеха като нищо да се натъкнат на находки от тези исторически периоди. Нито Хъртфордшър — където Елизабет беше прекарала по-голямата част от живота си, нито Дарбишър — където очакваше да прекара останалата част от него, бяха толкова близо до същността на английската история, колкото Лестършър. Мистър Бенет попита за Оукъм Касъл15 — място, за което имаше спомен, че е посещавал преди много години, и Елизабет беше изненадана колко много съумя да разкаже Дарси за него като образец на норманската архитектура от XII век.
Там, където пресякоха реката и древния римски път, който водеше на север към Нотингамшър, от полегатите поляни с тучна паша за големи стада овце и едър добитък изведнъж се възправяха отвесни оголени скали или „зъбери“. Пейзажът беше много по-различен от всичко, което Елизабет познаваше, неочаквано по-суров и по-вълнуващ в сравнение с опитомените поля и гори на Юга, но според нея по-малко величествен от пленителните Пийк, Матлок и Давдейл, на които се беше наслаждавала по времето на пътуването си из Дарбишър миналото лято.
Преминавайки през селцето Ашфордби, пътят към Мелтън — Моубрей се разклоняваше на север и те постепенно се изкачиха на широко било, откъдето се разкриваше великолепна гледка към цялата долина на югоизток и към стръмните ридове на север.
Имението Ашфорд се простираше върху местност с лек наклон, опасано беше от красива гора и включваше обширен парк, малко стопанство и овощна градина. И местността, и къщата веднага плениха Елизабет, макар да не притежаваха спиращото дъха въздействие на Пембърли. Ашфорд Хаус — солидна сграда в якобински стил16 с обрамчени с арки прозорци и островърхи скосени покриви, обляна в светлината на лятното слънце и украсена с дървета, хвърлящи шарена сянка на ливадата, беше типична английска провинциална къща. Склоновете зад нея бяха гъсто залесени, а малко по-нататък на фона на ясното синьо небе се извисяваше камбанарията на стара норманска църква. Елизабет беше очарована.
Дарси поохлади ентусиазма й с предположението, че макар да изглежда много добре отвън, където природата си казва думата, предишните наематели може да не са били толкова грижовни към сградата отвътре. Това обаче беше само поредното доказателство за обичайната му предпазливост, тъй като прислужникът, който ги посрещна, ги информира, че господарят е наредил всичко да бъде в изрядно състояние за посещението на мистър Дарси, което беше самата истина — отвътре къщата беше безукорна.
От топлия и гостоприемен вестибюл до елегантната библиотека, през всекидневните, салоните, кабинетите и превъзходната трапезария с изглед към розова градина, всичко вътре създаваше усещане за уют и удобство. Всичко, което Елизабет видя — красивите камини, изящните гоблени и мебели и няколкото елегантни спални, я убедиха в правилността на преценката на Дарси. Това място беше за Джейн. Тя се обърна към Дарси и се усмихна, когато той попита:
— Какво мислиш, мила, подходяща ли е?
Тя отговори без колебание:
— Няма по-подходяща. Няма как да не препоръчам това място на Джейн — прекрасно е!
Дарси се усмихна доволен, когато и мистър Бенет дойде да похвали избора му:
— Ако, както казваш, Бингли наистина желае да купи имение, без съмнение това ще бъде прекрасен избор — каза той.
Близо час се любуваха на откриващата се от прозорците гледка — към залесените склонове на север или към полегатите пасища и бързия пълноводен поток на изток. Сред предимствата на имението бяха едно малко удобно помещение за обработване и съхраняване на млечни продукти и един парник за отглеждане на плодове и свежи зеленчуци през студените сезони. Накрая Лизи трябваше да бъде насила изведена от просторната кухня с килер и безупречна зеленчукова градинка, за да могат да стигнат навреме в Лондон.
Ентусиазмът на Елизабет не секна и по пътя, докато накрая Дарси не подхвърли шеговито:
— Скоро ще започна да се притеснявам, че харесваш Ашфорд Хаус повече от Пембърли, Елизабет — което предизвика толкова бурна реакция, че той незабавно трябваше да си вземе думите обратно.
14
Битката при Босуърт (The Battle of Bosworth — англ.) — решаваща битка от Войната на розите и Англия на 22 август 1485 г. — Б.пр.
15
Oakham Castle (англ.) — замък от XII век, един от образците на норманската архитектура. — Б.пр.