На следващия ден дойде една още по-добра новина — Бингли съобщи, че Ашфорд Хаус в Лестършър е готов и веднага щом Джейн може да пътува, ще се пренесат. Той подчерта, че ще имат достатъчно време, тъй като договорът за наемането на Недърфийлд изтича след два месеца, а после добави:
— Този път ние ще имаме удоволствието да ви поканим за Коледа.
Какво повече можеше да желае Елизабет — оставаше само съкровеното й желание да намери потвърждение. Това се случи на следващия ден, когато лекарят на Джейн посети Недърфийлд Парк и заключи, че Джейн и Джонатан са в прекрасно здраве, а след това продължи с преглед на Лизи. Той потвърди надеждата й за дете, което щеше да се роди на следващата пролет. Елизабет, мисис Гарднър и Джейн се прегърнаха и в прилив на щастие и си поплакаха.
Мистър Дарси и мистър Гарднър бяха заминали за Меритън. Веднага щом се върна, Дарси потърси Елизабет и след като не я откри на долния етаж, тръгна да провери къде е. Когато я намери сама в стаята им, доста се озадачи. Виждаше се, че е плакала, но се усмихваше.
— Какво има, мила? — попита той с известна тревога.
Когато му съобщи новината, тя със задоволство забеляза как обикновено сериозното му лице светна, когато я вдигна на ръце.
— Елизабет, мила моя, сигурна ли си?
Тя кимна и му каза, че се е срещнала с лекаря на Джейн онзи ден.
— Казва, че ще бъде през пролетта — вероятно през май.
Те се целунаха, прегърнаха се и се разсмяха, споделяйки този момент на много съкровена радост и признавайки един на друг колко много са копняли за тази новина.
После, след като отново станаха сериозни, те решиха, че няма да казват на никого, освен на семейство Гарднър, Джейн и Бингли.
— Миличка, иска ми се да запазим удоволствието от тази благословена вест за себе си за известно време — каза той и Лизи се съгласи — тя също желаеше малко да се понаслаждава на радост от съкровената си тайна, преди да трябва да я сподели с цялото семейство и съседите.
— Ще им кажем след кръщенето на Джон, преди да си тръгнем за Пембърли.
— Така няма да се налага да изслушаш съветите на всички съседи.
— Колко добре ме познаваш вече — каза тя нежно, — точно това ми се щеше и на мен.
И за двама им това беше най-вълнуващият момент на щастие, който бяха изживявали до момента. Дарси призна, че не е очаквал такава радост, но Елизабет, за да не му позволи да стане твърде сериозен, му напомни, че преди около година си бяха обещали да бъдат най-щастливата двойка на света. Дарси й отвърна мило в същия тон:
— Да, наистина — каза с усмивка, — и не трябва никога да ми позволяваш да го забравя.
Едва ли може да има по-красива есенна картина от картината, запечатала деня, в който малкият Джонатан Чарлс Бингли беше кръстен — с кристално синьо небе и дъбове, обагрени в червеникавокафяво и златно. Гордите баба и дядо, родителите и кръстниците, приятелите и съседите — всички искаха да зърнат малкото лъчезарно момченце. Джейн и Бингли бяха засипани с добри пожелания. Никой в околността не помнеше някога да е имало такъв интерес към раждането на дете — както Елизабет каза на съпруга си:
— Джейн е много специален човек.
Това наистина беше паметно събитие и избраният ден в ранната есен беше тъкмо като за него. Дори присъствието на сестрите Бингли — мисис Хърст и Каролайн, които бяха пристигнали от Бат за кръщенето, не можеше да помрачи радостта на Елизабет. Тя самата — пазеща тайната, която знаеха само най-скъпите на сърцето й хора, изглеждаше великолепно и излъчваше мир и спокойствие, които и най-голямата неискреност и най-ефектните преструвки от страна на сестрите Бингли не можеха да смутят.
„А преструвки имаше доста, защото и двете изглеждаха решени да превърнат себе си, а не Джейн и Джонатан, в център на внимание. Накипрени по последна мода, с шапки, натруфени с грамадни пера, те сякаш бяха на коронация в Абатството17, а не скромно семейно кръщене в провинциална църква. Джейн, облечена в любимия си нюанс на синьото и усмихната благо и естествено като Мадона, ги засрами всичките. Бингли, както и много други от присъстващите не можеха да свалят поглед от тях.“
Това писа Елизабет на приятелката си Шарлот Колинс. Шарлот не можеше да пътува до Хардфордшър, защото всеки момент очакваше второто си дете. Беше писала с молба да бъде извинена и обещаваше да посети Джейн, когато дойде в Лукас Лодж по Коледа. Елизабет трябваше да я информира, че за Коледа сестра й и зет й ще бъдат в новия си дом в Лестършър:
17
Уестминстърското абатство, където се извърша коронацията на английските монарси. — Б.пр.