„Явно приказките за реформа са много повече от действията в тази посока. Мира не ми дава мисълта, че е дошло време да се настоява за по-демократично правителство в Британия в сравнение с това, на което се радваме днес. Не една или две държави в Европа са постигнали ниво на демократичност, по-високо от нашето, американските колонии също са се обявили за независимост и демокрация — срамувам се, че трябва да призная, че нашият парламент е претъпкан с фиктивно избрани членове на поземлената аристокрация, които трябва да ни управляват.“
Елизабет и Джорджиана мълчаха слисани.
— И така, както виждате — каза Дарси, — Фицуилям се прибира, за да се присъедини към реформисткото движение.
— Никога не бих предположила, че е толкова отдаден на тази кауза — каза Елизабет, все още невярваща.
— Той винаги е имал ясна позиция по въпроса — каза Дарси. — Така и не можа да преклони глава пред закостенелите тори19, които държат надмощие в Парламента. Това ми беше ясно. Не знаех обаче, че се е увлякъл дотолкова, че лично да се включи в движението. Е, като дойде, ще видим какво ще разкаже и какво ще направи — допълни и остави писмото настрана.
След това сподели с Елизабет, че, ако тя не възразява, смята да покани Фицуилям да остане в Пембърли, когато се върне. Елизабет нямаше нищо против — винаги беше харесвала компанията му.
— Казва ли какво смята да прави, освен че ще се присъедини към реформисткото движение? — попита тя.
Дарси кимна.
— Пише, че иска да се установи по тези места — надява се да купи имот, както казва, „на един хвърлей от Пембърли“, което трябва да означава, че е сериозно заинтересован.
— А възможно ли е да си прави планове за женитба? — попита Елизабет.
Дарси поклати глава.
— Ако е така, ще да го държи в тайна. Не споменава нищо подобно, нито пък аз виждам някакъв намек за такова намерение в писмото му. Не, любов моя, мисля, че причината е по-скоро в мислите, отколкото в сърцето му — иска да се установи в тази част на страната, за да може после да се кандидатира за Парламента от тук.
— Наистина ли вярваш в това? — попита жена му, озадачена от чутото.
— Всъщност той винаги се е интересувал от политика, още от времето, когато беше в Кеймбридж, но това, че постъпи като офицер в армията, му попречи да се включи активно в политическия живот.
Елизабет трудно можеше да си представи учтивия и сдържан полковник като амбициозен политик, но безспорно Дарси знаеше за братовчед си повече, отколкото тя беше успяла да разбере от приятното си, но кратко познанство с него. Тя все още вярваше, че някъде в картинката се крие някоя дама, но Дарси през смях я предупреди да не го сватосва, след което излезе, за да напише отговор на Фицуилям и да го покани да остане в Пембърли, докато си намери подходящо имение.
Шарлот Колинс и двете й малки дъщери — Катрин и Ребека, пристигнаха в Пембърли, след като бяха прекарали две седмици при Джейн в Ашфорд Парк. Дарси, който винаги беше приемал мисис Колинс с уважение като разумна и интелигентна жена, я посрещна много гостоприемно, а самата Елизабет беше истински щастлива, че отново ще бъде заедно с приятелката си, при това без да се налага да търпи досадното присъствие на мистър Колинс. Шарлот донесе добрата новина, че Джейн очаква второто си дете. Елизабет нямаше търпение да я сподели със съпруга си, но той вече беше отишъл до конюшнята с коняря си и се налагаше новината да почака известно време.
Междувременно Шарлот и Елизабет се готвеха да прекарат няколко спокойни дни една с друга, докато бавачките се грижат за трите им малки момиченца. Приятелството им имаше дълга история и неведнъж ги беше разсейвало и разведрявало, когато Елизабет и Джейн копнееха да избягат от плиткоумните брътвежи на майка си. Майката на Шарлот, лейди Лукас — мила и добронамерена жена и винаги беше приемала двете по-големи момичета на семейство Бенет като първи дружки на дъщеря си. Въпреки временното охладняване помежду им след сгодяването на Шарлот за мистър Колинс — събитие, което беше озадачило и ядосало Елизабет до такава степен, че я беше изправило равнодушна към чувствата на Шарлот, те продължаваха да бъдат все така близки приятелки.
19
Тори и вити — политически термини, възприети в британския политически живот от 80-те години на XVII век за поддръжниците на доминиращата власт на монарха и църквата — тори, и за поддръжниците на парламентарната монархия — виги — Б. пр.