Когато си заминаха, тя се обърна към съпруга си и остана изненадана от дълбоката загриженост, изписана на лицето му. В моменти като този си даваше сметка каква късметлийка е. И не можеше да си обясни как някога е могла да го смята за безсърдечен, незрял и равнодушен към чувствата на другите. Срамуваше се да си признае, че както всички останали, за чието невежество все пак би могло да бъде намерено извинение, тя самата също сурово го беше подценявала. За всичко бяха виновни предразсъдъците й. Вниманието му към скърбящата Шарлот, съчувствието му, попълнено от старанието му незабавно да окаже всякаква нужна помощ, изпълниха Елизабет с гордост и любов. Вече не беше изненадана — гордееше се с него. Той я обгърна с ръка и я поведе нагоре по стълбите.
— Трябва да си починеш, миличка, няма какво повече да направим. Ще изпратя съобщение до Ашфорд с предложение двамата с Бингли да отидем на погребението. По всяка вероятност ще трябва да тръгнем утре.
Елизабет се съгласи; изведнъж се беше почувствала страшно уморена и много и се щеше да се изкъпе и да си легне. А мислите й все се връщаха към Шарлот с двете й малки момиченца и бавачката, отпътували за Хардфордшър за погребението на майка й.
На другия ден Елизабет реши да вземе Касандра и Джени и да отиде заедно с Дарси в Ашфорд Парк, където да остане при Джейн, докато съпрузите им се върнат от погребението на лейди Лукас. Имаха толкова неща да си кажат. Макар рядко да се случваше да бъдат разделени за цяла седмица, и на двете все им се струваше, че не са се виждали цяла вечност. Понякога си гостуваха една на друга, друг път се срещаха в Оукли, където обичните им леля и чичо винаги ги посрещаха с най-голяма радост. Този път в противовес на тъгата от загубата на Шарлот дойде новината, че Джейн очаква второ дете.
— Което ще рече, че няма да организираме обичайното празненство за Коледа, Лизи — каза Джейн, — но пък леля Гарднър заяви, че държи да й гостуваме всички в Оукли — нали в деня след Коледа е рожденият ден на Каролайн.
— Да, наистина. Направо да не повярваш колко порасна през последните две години — Емили си е още момиченце, докато Каролайн е станала същинска млада дама — отбеляза Елизабет. — Помниш ли времето, когато сядаше в скута ти и отказваше да слезе, докато не й прочетеш приказка?
Разбира се, че Джейн си спомняше.
— Да, така е — много е пораснала, а се е и разхубавила. Лизи, убедена съм, че това е една от причините леля и чичо да решат да напуснат Лондон и да предпочетат провинцията.
Елизабет остана озадачена:
— Какво искаш да кажеш?
— Миналата седмица, докато Шарлот ни беше на гости, леля Гарднър намина заедно с момичетата. Стана въпрос за слуховете, които напоследък идват от Лондон. Лизи, разказват се какви ли не истории за разбойнически шайки и разгулни мъже и жени — всички окуражавани от разюзданите нрави в Двора. Оказва се, че много от разказите са верни, Лизи, и леля Гарднър е била доста притеснена за момичетата.
Известно време Елизабет не можа да продума, но след като се окопити, попита:
— Да не искаш да кажеш, че са били в опасност?
— Не точно в непосредствена опасност, но може и така да се каже. Спомняш си как беше с Кити и Лидия и всички онези офицери и леконравни жени в Меритън.
Елизабет кимна — спомняше си и още как!
— Е, според леля сега в Лондон е двойно по-зле. Винаги са обвинявали принца — регент20 и контетата му, че са пристрастени към хазарта, гуляите и шумните свади и разни други подобни пороци, които дават много лош пример на обикновените хора. И не стига това, Лизи, ами леля разправя, че е излязъл на мода някакъв нов танц, донесен от континента, при който дамите са притиснати плътно до партньорите си и се въртят така по двойки из цялата зала. Според нея всичко това е вече твърде много за младите Каролайн и Емили.
Елизабет се развесели — и тя беше чула за виенския валс, но съвсем не беше убедена, че той ще доведе до гибелта на британската цивилизация. Джейн обаче въобще не беше толкова оптимистично настроена.
— Все си мисля, Лизи, че откакто обявиха стария крал за луд21 и го затвориха, положението в Двора е взело да става от лошо по-лошо. При последното ни ходене в Лондон бяхме потресени колко много разгулни младежи са се появили по приемите и баловете. Нямат нито вкус, нито стил и единственото им занимание е да пият, да клюкарстват и да гуляят из града — Джейн звучеше все по-разпалено. — Близките на мистър Бингли също са били засегнати. Семейство Мидълтън са се изнесли в Хампшър, семейство Хърст са се преместили за постоянно в Бат, а Каролайн Бингли е заминала с тях. Не вярвам, че са щели да напуснат Лондон, ако не са били притиснати от някое неприятно обстоятелство, Лизи.
20
Принцът — регент — в британската история тази титла се свързва основно със сина на крал Джордж III (1738–1820) — Джордж IV (1762–1830), принц на Уелс, управлявал Обединеното кралство като регент от 1811 г. поради влошилото се здраве на баща си до смъртта му през 1820 г, когато е коронован за крал под името Джордж IV. — Б.пр.
21
Крал Джордж III е страдал от рядко заболяване със симптоми на сериозно психическо разстройство. След поредната криза през 1811 г той е изолиран в замъка Уиндзор, където умира и агония през 1820 г. — Б.пр.